Аз не познавам добре Иван Драголов. Изпили сме заедно няколко кафета. Но това беше отдавна, но все още сме в една компания.
Работили сме заедно в Радио Стара Загора. Но това беше за кратко, а и всеки си гледаше своята работа.
Преди ерата на мрежите за чат понякога той ми пише есемеси в рими - винаги с желанието да ми достави радост, а аз не му отговарях.
Приятелите на Драголов го наричаха Тонрежисьора (сигурно и още така му викат). И използват това прозвище, не защото им е бедна фантазията да измислят нещо по-така, а защото Тонрежисьора най-добре го описва.
Някои хора карат камиони, други удрят печати, има и такива, които патки пасат. Драголов прави нещо по-различно. Прави музика…
И какво от това?
Ще го кажа по друг начин. Иван Драголов прави нещо повече от музика. Прави така, че гласът на човека или звука, който хората създават с инструмента, на който са се учили да свирят, да звучат по-... Така, както трябва.
А ако попитате него какво прави, ще отговори: "Правя и други неща".
Може да чуете малка частица от музиката, която е минала през ръцете и ума на Иван.
Защото имаме уши…
илко
