Търсене:
  Начало arrow ДРУГИ ТЕКСТОВЕ arrow КОМЕНТАРИ arrow 3 коментара на "Шосе, като..."
вторник, 19 октомври 2021 
: Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :
 
КАЛЕНДАР-КЛАСАЦИЯ
НАЙ-ЛЮБИМИ
НАЙ-ЛЮБИМИ и НОВИ
ЯНУАРИ, 2015 г.
ВСИЧКИ SMS-и
ДРУГИ ТЕКСТОВЕ
АВТОРИ
КОМЕНТАТОРИ
ТЕМИ
КОНТАКТИ & ЧЗВ
РЕДАКЦИОННИ
 
КОЛЕДНА ИГРА 2009
СВЪРЗАНИ НЕЩА


РЕКЛАМА

NO!FM

това е радио

КЪСМЕТЧЕ
Я кликни!

3 коментара на "Шосе, като..." Печат имейл
Автор ГогоМих, ТТ, Юлиян   
вторник, 09 юли 2013

Връзка: "Шосе, като една човешка длан..." (SMS)


к о м е н т а р и т е


ГогоМих:

В контекста на съвременните научни открития за виртуалната природа на вселената, осъзнаването на лиричния герой като пиксел, е не просто актуално. То е постмодерно, може би дори постмодернистично до такава степен, че изпълва със смисъл двете определения, които използвах за да го опиша. Което се случва рядко. Като сюргюн (диария) който освен неприятен физиологичен проблем, сочещ дисфункция на организма, представлява и древна техника (добре овладяна и документирана в някои култури) за прочистване на същия този организъм. В контекста на четиристишието, въпросните препратки (и двете доволно дрисливи) водят към едно - прочистване от илюзията за собствена значимост. Което пък е единственият начин да достигнеш до усещането за себе си, за това, което всъщност си. А именно: точката, в която започва и свършва вселената.



ТТ:

Това е едно чудесно стихотворение, според мен.
Миниатюрно, леко самоиронично, тъжничко - щото не може да е иначе,
и с онази неотменима импотентност на интелектуалния човек да се себезаяви и себеотстои -
щото това май днес е монопол само на неандерталците.

И кой е казал, че неандерталците са изчезнали?!
Не са изчезнали, мили мой Ванко, не са! Те победоносно осъществиха Прехода
и днес гордо крачат редом с всички способстващи им други примати и разни видове -антропи и -гутани.
И се радват на Новия ред, който сътвориха. С правото на по-силния най-отпред.

А интелектуалните човеци? Дето си викат, че само те били хомо сапиенс?
Ми, те - както им подобава, духат супата в ъгълчето и жалостиво мрънкат - че били неуважени...
Ми, как да ви уважат бе, посерковци невзрачни! Ми вие нищичко си нямате!
Ни беемве, ни фирма, хеле - офшорка, ни чифт любовници. Тук-там някой от вас педераст бил, казвате -

ама то, педерастийството, май ще ви е сетна утеха и убежище... Я, марш оттука, пИдали смотани!
Пиксели!..............

:))))))))))



Юлиян:

на пиксели ни обърнаха




Добави към любими (217) | видяно: 2946

  коментари (1)
1. от Gogo Mih, на 13-07-2013 13:30
 
Както си пожелахте :) 
 
Нека си представим, другари, един организъм. Достигнал до някакво еволюционно стъпало, достатъчно отдалечено от началото. И започнал да задава въпроси. 
 
Кои са първите въпроси? Със сигурност нещо свързано с всякаквите разни организми, които щъкат в света около него. Как да не ме изяде, как аз да го изям, как да намеря място по-близо до огъня, как да онодя онова русото, до оня едрия, без едрият да ми спука кратуната... Хубави, прости въпроси. И самия факт, че глаголя тук и сега, значи едно - моят интелектуален прадядо си е отговорил правилно. И не е забравил отговора. И малките гадове, които е народил с русото, и с онова до него... и с онова знойното, дебелшкото от другата страна на огъня... Всичките малки, хитри гадове, които са се пръкнали от черяслата му не са забравили. И аз го помня. Отговорът не е мозък срещу мускули. Отговорът е: мозък с мускули срещу мозък без мускули и мускули без мозък. Одисей, който печели войната срещу всички доблестни говеда от двете страни на троянската крепостна стена. 
 
Простички въпроси с простички отговори от времето на началното натрупване на капитала. Интелектуалния капитал. 
 
После... После лайното цопва във вентилатора. От къде идвам, къде отивам, какво съм, защо съм... И подозрението, че вече не съм организъм, който си търси място сред другите организми, а част от някакъв гигантски, непонятен, макро-организъм, на който хич не му пука за мен - съставната му клетка. Не му пука, до момента в който не ме забележи. А той забелязва само туморни образования, само заплахата за неговата макро-цялост. Такива ми ти работи. 
 
Седи Одисей в кръчмата - мозък и мускули на буци - и след всяка следваща троянска, двойно препечена, все повече изтрезнява. И разбира, че отдавна вече не е върха на хранителната верига, а туморна клетка. Туморна клетка в един организъм, която се лута и крие сред останалите повече или по-малко специализирани и интегрирани клетки - приели, намерили място, или зорлем натикани, сместени, трамбовани сред другите - квадратни, орязани, удобни, предвидими. Бръмчат пчели и пълзят мравки в главата одисеева, и той е детето клекнало над мравуняка с мъртва муха сред потните пръсти, и натиска духалото гонейки работничките от питите с мед... И знае, че няма, и няма да има място за него в кошера. 
 
И понеже все още е глупав макро-организма - силен е, грамаден е, ама глупав - хитрата туморна клетка успява да се скрие от него. Покрай нея, някъде в страни бълбукат по вените на гиганта щедри (или не толкова) парични потоци; проблясват по жични и безжични трасета реки от информация (основно перилни препарати и "преди употреба прочетете листовката" ) ... А Одисей съхне в пълното финансово, информационно и емоционално затъмнение, и псува люто (между глътките люта ракия) еволюцията. Ей така: твойта мама, Еволюцио, да еба... Да му се радваме, другари, докато го има още, докато все още успява да се скатае. Щото - както знаем от чичко Дарвин - еволюцията не прощава. 
 
И що го писах сега аз това? 

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved

 
Следващ >
Коментарите (последните на мегдана)
Върви по дяволите, Принце!...
Щом ти се дава да си важна, не бива тъй да се отвръщаш. Вирни' нослето, драга ...
16/01/16 20:15 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
'Бе Тошко, к'во си се оклюмал? Я ставай и се изправи ! Така - небрежно, неприн...
15/01/16 23:49 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
Мечтая си и аз така на слънчице да се препичам, да доживея старостта и бръчките...
14/03/15 20:37 ОЩЕ...
от Раца

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

НОВОГОДИШЕН СМС (2015)
Тоя Петрарка няма оправяне. Прочел един прекрасен стих : Меко и топло. Следобе...
02/01/15 23:26 ОЩЕ...
от Дикенса

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/24/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD...
29/12/14 22:19 ОЩЕ...
от tester

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8...
29/12/14 22:17 ОЩЕ...
от tester

Какво направих?...
... Ех, Раца, аз благодаря за думите, които рече. Денят, така е, изгоря – ...
21/12/14 11:05 ОЩЕ...
от Тодор Толев

Какво направих?...
Какво направи! То е толкоз много! Търкаляйки се с дните си нататък, към тебе в...
20/12/14 22:18 ОЩЕ...
от Раца

  : Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :

Римувани SMSи

www.dragolov.net | иван груев