Мили Ванко,
 
Пращам ти (в рамките на майтапче) едно нещо,
което се побоях пряко да впиша като коментар
в твоята Joomla - защото не бях наясно как става(това,
но най-вече - дали е редно да го правя.

А го пращам чрез gmail`a заради разбираемия
сърбеж от бурно възникналото желание да те
развеселя.
 
Ето го.

"Губя мярка, губя такт.
NOKIA-та пак си пипам.
Туй ми'й плътският контакт.
NOKIA - connecting people. :)"

Иван, 11.12.2003

 

ОПИТ ЗА ЛИТЕРАТУРЕН АНАЛИЗ
 
„Губя мярка, губя такт..." – един великолепен пример за тъжния преход на ренесансовата извисеност на Човека над задкулисието на Божествеността – към вероломно триумфиращата Технологичност на епохата – пред прага на неизбежния неин залез!
 
Колко вярно авторът отбелязва императивността на насилствената спрямо нас команда да бързаме, да успяваме, да реализираме – без значение какво и как! Урбанистичният вихър ни омаломощава, помита, отнася – и ние едва успяваме да изхлипаме – трогателно и безпомощно: „ ...Губя мярка, губя такт..." – защото все още някъде мъждука – с патриархален финес и стародавна патина – повелята: да пазим съразмерността на душевната си автентичност спрямо властните контури на Околното...
 
И колко добре е отразена печалната трансформация на еротичния фундамент на Човешкото – в роботското имитиране на Чифтосването, така пагубно присъщо на съвременното наше обездухотворено общество. Констатацията „ ...NOKIA -та пак си пипам..." е заредена с опасен сексуален динамит – защото сурогатният заместител на грездия бива принуден – грубо, противоестествено и нахално – да проникне във вълшебните пространства на Онова нещо, което все още (слава Богу!) с пубертетска свенливост избягваме да обозначим конкретно. И следва ли да се чудим подире на уродливия Франкенщайн, пръкнал се от безцеремонния, кощунствен погром на Природното – та от тази озлочестена утроба неизбежно ще се роди Чудовище!
 
Уви, такава е тъжната реалност – и авторът с примирение (но и със сарказъм!) добавя: „ ...Туй ми`й плътският контакт..." – та дано убоде закоравялата кожа на Съвременния консуматор, който с траперски замах отбелязва на ложето на виртуалния си полов приклад поредния свой  трофей, поредния анонимен полов скалп... И още – колко самотен е онзи, който – дори въоръжен с атрибутите на днешната Квазицивилизация – е принуден да признае, че протезирането на основните човешки отправления – дори и изкусно извършено – не чини пукната пара и се явява грозна карикатура – както иначе симпатичното шимпанзе е дразнещо опростена пародия на Човека!
 
Но дълбоко заложената, щателно пазената човещина на автора, този базисен, иктафинен негов хуманизъм – му дават сили да възкликне:" …NOKIA -connecting people ..." Защото за автора е непоносима мисълта, че пагубното настояще ще се умножава с времето, че всички ние все повече ще се отчуждаваме от самите себе си, ще се отдалечаваме от естествения си корен, ще изневеряваме на собственото си предопределение, ще ослепяваме за истинската красота, правда и хармония. И в желанието си това да не бъде така, той – сякаш омилостивявайки Демона на бездуховния технократизъм – произнася заклинанието си на чужд език – може би смущавайки се от деформираната му, неискрена същина. Или – може би (пак сарказъм!) авторът деликатно, но точно заклеймява чуждородната първопричина за опустошителната, дехуманизираща алиенираност – по схемата: "С вашите камъни – по вашата глава!".
 
Многопластовата дълбочина, игривият ритъм и закачливата фриволност заслужено поставят произведението „Губя мярка, губя такт..." сред шедьоврите на съвременната sms-книжнина, а на автора отреждат ролята на проникновен будител и първопроходец – навън от клисавото блато на принудително натрапеното ежедневие, встрани от погубващите окови на унизителното мимикриране спрямо безочливата безчовечност на днешната социална реалност!

с обич - тошко

пак с обич, пак аз

(ТТ)   (sms)  

няма коментар

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved