Една, че две, че три силни и пламенни ракии... Боже, дали ще може без аулин да легна днеска, че ако утре ме затреска главата, как ще се оправя?
Да бях по-млад, тогаз изправен понесъл бих и тез ракии... Ала не съм. Защо да крия, че сън очите залепя сякаш и свяст се вий, тъмнее мракът... В глава ни мисъл, ни тревога, спокойно е... Но в изнемога душа за още май жадней и вика ми: "Налей, налей!"...
Начало 
коментари (2)
