|
Автор Мария
|
|
вторник, 20 март 2007 |
Вятърът ще ме довее
до врата, която
е изметната и зее
цяло лято.
До вратата има пейка,
маслено-зелена.
Там една засмяна баба
чака мене.
Да не беше тоя вятър,
нямаше да мина.
Всичко тук ми е познато
от години.
И любимо, и досадно,
и не ми се връща.
Виждам, че съм остаряла
като къщата.
Натежала съм, с обувки
уморени.
Бабата я няма, мястото й
чака мене.
 Добави към любими (694) | видяно: 3861
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
няма коментар