|
Автор Мариан
|
|
събота, 24 януари 2009 |
Шум и дрънкане, думкане, врява и вредом - лица -
демонични и грозни, зловещи, зъбати икони.
Бясно скачат мъже и се клатят, в гърдите сърца
блъскат лудо. Върти се уплашено конят.
С кожи, с хлопки, с тояги, с огромни очи
обикалят във кръг и звънят, и се зъбят на злото,
и се правят на страшни и лоши, но някак личи,
че страхът им е цар, а корона - хомотът.
Дълго удрях звънците, подскачах и думках и аз
по площадите, пълни със хора, додето усетих,
че със хлопките гаргите гоним, а вътре, във нас
бият тъпана страховете ни.
Мариан, 24.01.2009
 Добави към любими (105) | видяно: 194
1. от
Този E-mail адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка, за да го видите
, на 26-01-2009 11:50
Браво, Мариане!
Хубаво стихотворение! |
2. от Gogo Mih, на 26-01-2009 14:17
Добре го е казал поета...
 |
3. от Дикенса, на 27-01-2009 17:21
Борбата е безмислено жестока.
Войната е различна.
Във нея губим чувства и посока.
И собствената личност. |
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
коментари (3)