Автор Мария
|
четвъртък, 30 октомври 2008 |
Мария: (10:24) Октомври доизносва зелените си дрехи. И слънце ме докосва с целувка за утеха, (продължава от начало)
до Мария: 0956 Как живееш днес, Мария? С битови детайли ти ми SMS-че нашари, па прати ми. Колко захар на кафето слагаш? Слагаш ли въобще? Дреболии разни, дето аз зарадвам им се ще :) --- Мария: (10:24) Октомври доизносва зелените си дрехи. И слънце ме докосва с целувка за утеха, но бледо, колебливо - надниква и се маха. На мен ми е горчиво и с пълна шепа захар. --- до Мария: 1036 За гърлото ме хвана. Но бива ли така! Послушай бай Ивана: тече всяка река :) Мария: (11:21) Бай Иване, реката безразлично се лее, и че въдици мятат, и че плуват във нея, или някой се дави, или някой я пие - то следа не оставя. Друго нещо сме ние. --- до Мария: 1138 Друго нещо сме ние. С памет ний сме дарени. Паметта ни в нас спира вън течащото време. И се мъчим на място. Място гадно избираме. Че навън ни е тясно. Но, такъв е всемирът ни :) --- Мария: (11:24) Нас едно ни дълбае, а пък друго заглажда, и наново ни вае с кал от сняг и от сажди. И не знам какво търсим. И светът ни влече. Изведнъж става късно, и реката тече, (11:30)
пълноводна и гладка, без следи и без рани. А пък ние сме кратки като дъх, бай Иване. --- Мария, 30.10.2008 (репликите са от Иван) Добави към любими (294) | видяно: 3511
1. За реките и хората :) от Stanley, на 31-10-2008 14:30 Аз знам че всяка река и най-уморената даже, след ден, сезон или два достига щастлива морето... |
Only registered users can write comments. Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6 AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com All right reserved |