|
Автор Мария
|
|
четвъртък, 30 октомври 2008 |
Мария: (10:24)
Октомври доизносва
зелените си дрехи.
И слънце ме докосва
с целувка за утеха,
(продължава от начало)
до Мария: 0956
Как живееш днес, Мария?
С битови детайли ти ми
SMS-че нашари,
па прати ми.
Колко захар на кафето
слагаш? Слагаш ли въобще?
Дреболии разни, дето
аз зарадвам им се ще :)
---
Мария: (10:24)
Октомври доизносва
зелените си дрехи.
И слънце ме докосва
с целувка за утеха,
но бледо, колебливо -
надниква и се маха.
На мен ми е горчиво
и с пълна шепа захар.
---
до Мария: 1036
За гърлото ме хвана.
Но бива ли така!
Послушай бай Ивана:
тече всяка река :)
Мария: (11:21)
Бай Иване, реката
безразлично се лее,
и че въдици мятат,
и че плуват във нея,
или някой се дави,
или някой я пие -
то следа не оставя.
Друго нещо сме ние.
---
до Мария: 1138
Друго нещо сме ние.
С памет ний сме дарени.
Паметта ни в нас спира
вън течащото време.
И се мъчим на място.
Място гадно избираме.
Че навън ни е тясно.
Но, такъв е всемирът ни :)
---
Мария: (11:24)
Нас едно ни дълбае,
а пък друго заглажда,
и наново ни вае
с кал от сняг и от сажди.
И не знам какво търсим.
И светът ни влече.
Изведнъж става късно,
и реката тече,
(11:30)
пълноводна и гладка,
без следи и без рани.
А пък ние сме кратки
като дъх, бай Иване.
---
Мария, 30.10.2008 (репликите са от Иван)
 Добави към любими (287) | видяно: 3368
1. За реките и хората :)
от Stanley, на 31-10-2008 14:30
Аз знам че всяка река
и най-уморената даже,
след ден, сезон или два
достига щастлива морето... |
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
коментари (1)