Тази вечер искам да ви кажа някои неща за Стара Загора, за София, за Съединението на Драголови със Симеоново и за това, как при определени обстоятелства мястото няма никакво значение, нито времето, скоростта и пътят.
Есемесите излизат по Цариградско шосе, хващат автомагистрала Тракия, мушват се през Траянови врата, тръсват се на дупетата си на легналите полицаи в Чирпан и влизат в Стара Загора. Носят се на ята и по пътя се разминават с шумното насрещно движение от ответни есемеси в посока София. Вероятно се разпознават и издават дружески телефонски сигнали. Някои от тях се харесват и се чифтосват, и си създават поколение от млади есемесчета. Те са питомни и градски птици и като пощенските гълъби пренасят поздрави и вести. Любимите им места за кацане са кафенетата, където си отдъхват и се хранят с трохи от новини и клюки. до ВБЛ: (ре: Ванко, погледай дърво на фон на небе 5 мин. - достатъчен повод за щастие. 31.07.2004 12:47) Тръгнал съм към Бирхалето, от където ще небето да погледам - как оформя зад дърветата син фон. А пък в чантата си крия моя мълчалив, мобилен, и какъв не зная още, телефон :) Генка И ако попита някой "Беше ли не беше Генка на света?" В Дупката и Дръмс ще кажат "Да!" :) до ТТ и Мария: 1429 На труд днес посветих деня изцяло. Но ето ме - излязох на кафенце. А Витоша с безспорното си тяло краси момента :) ТТ: (20:59) В Дупчицата бира пих. Със Скелета и Генка. Кротка вечер. Залез тих. Ето ти поемка. :) Есемесите от птичи поглед виждат очертанията на градовете, наблюдават промените, отчитат какво се случва в тях всеки ден. до ВБЛ: Стихче пратих на Ламбовски. В стихче ми отвърна той. Там римува 'доба' с 'боба'. И не мога, и не мога да престана да се смея. Старата Загора грее. Старата Загора грее, плисната от светлина. до ВБЛ: 1624 Облаци наглеждат Старата Загора сдържано, но с нежност. Че е пълна с хора! :) до ВБЛ: (07:40) Пак в любимото кафе зяпам храстите зелени и контейнера за смет. Утрин, юни. Благо време :) Тоня до Драголов Завръщам се от София голяма. Със шумотевица и крясък съм заляна. На дупката в спокойствието меко ще гмурна сетивата си полека. На есемесите не им е безразлично къде отиват, при кого отиват. Те са малки, но приказливи, някой път са звънки, друг път грачат, а когато ги хване грип или хрема, звучат дрезгаво и сърдито. Като цяло те са обичливи птички и силно се привързват към обичайните си места за гнездене. Харесва им да ги хвалят и възпяват. до ТТ: И в Древна Гърция и в Стара Загора е готин животът за готините хора :) до ТТ, ВБЛ: Баирът по пътя към село Дъбрава, слава Богу, все още не ме е забравил. Което разбирам по това, че първото като ме види, е да ме хване за гърлото :) до ВБЛ: Във Стара Загора даже мъглата ме кефи. И ясно ми става в душата! :) до ВБЛ: 1841 В Стара Загора сме. Струва ми се невъзможно хубаво. Като в "Твърде е хубаво, за да бъде истина." Генка: (15:31) В трето кафе вече сядам без да ми, братко, дотяга, истина знайна изричам: Хубав край, хубави хора – хубави мацки, хубави пичове, хубави възрастни хора – прекрасна е Стара Загора! Петьо Митев: (09:49) За ЗАГОРА щом чуя умира ми зора и става ми ... хубаво Пристрастието към Стара Загора не може да се скрие и няма смисъл да бъде отричано. София е чудесен град, но Венци СТИГАМЕ СОФИЯ - СВЪРШВА СТИХА. СМОГ ЗАТОРМОЗВА ПОЕТУ ДУХА... до ТТ и ВБЛ: (от хоремага до хотел Жасмин) Кво ме грее кой живеел в София кат съм сам самин със мойта NOKIA :) Лена: (16:43) Работата свършва. Вън вали. Мен душата ме боли, как ще се оправям клета с тази София проклета Тоня: Яд ме е на София голяма, дето ви засмука с Лена двама. В интерес на истината, и в София понякога, само понякога, има хубави неща: до ТТ, Мариан: 1423 Сън ли е това, какво ли?!... Шипка 6 + Тодор Толев! :) до ВБЛ: Странен ден е днес във София!... Улиците празни са като в някаква утопия с постновогодишни празници :) до ТТ и ВБЛ: Странно чувство ме обзе: Карам си колата, значи, в трафиковото море, и едно ми е нормално :) Най-големият недостатък на София е, че тя не е Стара Загора. до Венци: Във Стара Загора до вчера ний бяхме. Там, помниш ме, даже безкрил аз летях. Е, и точно защото бе тя моят рай отнета ми бе показно и докрай :) Мариан (за бялата врана) Махаш с крила и поглеждаш на изток... Нищо, че толкова тука те искат, все по Загора тъгува сърце ти (често сърцата с това са заети), ала не е тъй далече Загора... Виж как е пълен с приятели двора! Наистина, мястото е нещо второстепенно и маловажно. Това, което го прави свое, са своите любими хора. И понеже Драголови са ни свои, те принадлежат на София, без да се отдалечават от Стара Загора ТТ: (12:12) /cp Епоха хубава отмина - че бяхме дълго тук двамина. Но Онзи рече и отсече - бъди във София, далече. Но нищо, вечен е ефира - приятелството не умира! Виолета Тодорова: (13:15) Червено винце ти пийни и в Зарата се ти върни! Че казваме ти ний наздраве... и нивгаш ти не ни забравяй. DJ Пепи: (15:19) а пък Старата Загора по-несветла е без теб, и във радиото ние все за тебе си тъжиме, но си знаем, че това не е краят и те чакаме с любов! Камелия: (09:46) Ванко, стига в таз Загора с кака Лена сте седели! В София не малко хора чакат вече две недели да си дойдете и дружно програма новогодишна заедно да сътворим. Харе рама! Харе кришна! Драголови, тук сте нужни! Изобщо, материалното се надценява. Хората са твърде слабо закрепени за местата. Затова е важно да се държат здраво един за друг. И затова, когато хората се окуражават взаимно, те си казват „Дръж се!”. Есемесите помагат да се чувстваме винаги на една ръка разстояние. Дори да сме наистина много далече, и на съвсем различно място. Мариан: (10:37) Аз населявам други измерения и с друга дължина е моят час, от други извор пия вдъхновение, не съм от тук, от други свят съм аз, от други мисли ми тежат крилата и друго във гърдите ми пулсира, за друго съм пристигнал на Земята и друг ще се завърна във Всемира... Какво тук значи някакво си място, какво тук значи някакъв си град? ТТ: (15:26) Всъщност, ти не си във София. Ванко, ти си тука. Щом от раз си нижем строфи, а? Я, каква засуках! :-) до Генка, Тоня и ТТ: (за дупкарите) Мога да го кажа смело: Аз живея в едно село*. Верно, близо е до София. Но във джоба с мойта NOKIA съм и бодър SMS-вам песни лековати, лесни (и това го аз харесвам) до приятели чудесни :) Мариан: (11:15) СЗ трябва да почака - вънка майката си трака! Ама хич да ти не дреме - и това ще е до време! Нека зимата се мръщи! - Ще премине! Ние - също. Какво още да кажа за есемесите? Добрите стари есемеси спят в телефонните си гнезда. Други вече почукват с жълтите си човки отвътре в яйцата си и още довечера или най-късно утре сутрин ще се излюпят. Току що написани, ще разперят меката си буквена перушина и ще хукнат да обсъждат новините и да си споделят. Тези от Стара Загора ще се жалват, че не са били тук тази вечер, другите, като истински софиянци, ще им съчувстват, но и ще се перчат, че са присъствали на още един паметен празник. Когато малките есемесчета не искат да заспят, майките им, големите есемески, им разказват приказки. Най-хубава от всички е приказката за Великия Иван Драголов, който основал държава, в която живеят само благородни и храбри есемеси с добри сърца, облечени в блестящи рими. Тази страна е някъде в Стара Загора и някъде в София, и навсякъде, където са приятелите на Иван. И малките есемесчета замечтано заспиват. 15.08.08г. Добави към любими (275) | видяно: 2693
Only registered users can write comments. Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6 AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com All right reserved |