Тази вечер искам да ви кажа някои неща за Стара Загора, за София, за Съединението на Драголови със Симеоново и за това, как при определени обстоятелства мястото няма никакво значение, нито времето, скоростта и пътят.
Есемесите излизат по Цариградско шосе, хващат автомагистрала Тракия, мушват се през Траянови врата, тръсват се на дупетата си на легналите полицаи в Чирпан и влизат в Стара Загора. Носят се на ята и по пътя се разминават с шумното насрещно движение от ответни есемеси в посока София. Вероятно се разпознават и издават дружески телефонски сигнали. Някои от тях се харесват и се чифтосват, и си създават поколение от млади есемесчета. Те са питомни и градски птици и като пощенските гълъби пренасят поздрави и вести.
Любимите им места за кацане са кафенетата, където си отдъхват и се хранят с трохи от новини и клюки.
до ВБЛ: (ре: Ванко, погледай дърво на фон на небе 5 мин. - достатъчен повод за щастие. 31.07.2004 12:47)
Тръгнал съм към Бирхалето,
от където ще небето
да погледам - как оформя
зад дърветата син фон.
А пък в чантата си крия
моя мълчалив, мобилен,
и какъв не зная още,
телефон :)
Генка
И ако попита някой
"Беше ли не беше Генка на света?"
В Дупката и Дръмс ще кажат "Да!" :)
до ТТ и Мария: 1429
На труд днес посветих деня изцяло.
Но ето ме - излязох на кафенце.
А Витоша с безспорното си тяло
краси момента :)
ТТ: (20:59)
В Дупчицата бира пих.
Със Скелета и Генка.
Кротка вечер. Залез тих.
Ето ти поемка. :)
Есемесите от птичи поглед виждат очертанията на градовете, наблюдават промените, отчитат какво се случва в тях всеки ден.
до ВБЛ:
Стихче пратих на Ламбовски.
В стихче ми отвърна той.
Там римува 'доба' с 'боба'.
И не мога, и не мога
да престана да се смея.
Старата Загора грее.
Старата Загора грее,
плисната от светлина.
до ВБЛ: 1624
Облаци наглеждат
Старата Загора
сдържано, но с нежност.
Че е пълна с хора! :)
до ВБЛ: (07:40)
Пак в любимото кафе
зяпам храстите зелени
и контейнера за смет.
Утрин, юни. Благо време :)
Тоня до Драголов
Завръщам се от София голяма.
Със шумотевица и крясък съм заляна.
На дупката в спокойствието меко
ще гмурна сетивата си полека.
На есемесите не им е безразлично къде отиват, при кого отиват. Те са малки, но приказливи, някой път са звънки, друг път грачат, а когато ги хване грип или хрема, звучат дрезгаво и сърдито. Като цяло те са обичливи птички и силно се привързват към обичайните си места за гнездене. Харесва им да ги хвалят и възпяват.
до ТТ:
И в Древна Гърция
и в Стара Загора
е готин животът
за готините хора :)
до ТТ, ВБЛ:
Баирът по пътя към село Дъбрава,
слава Богу, все още не ме е забравил.
Което разбирам по това, че първото
като ме види, е да ме хване за гърлото :)
до ВБЛ:
Във Стара Загора даже мъглата
ме кефи. И ясно ми става в душата! :)
до ВБЛ: 1841
В Стара Загора сме. Струва ми се невъзможно хубаво.
Като в "Твърде е хубаво, за да бъде истина."
Генка: (15:31)
В трето кафе вече сядам
без да ми, братко, дотяга,
истина знайна изричам:
Хубав край, хубави хора –
хубави мацки, хубави пичове,
хубави възрастни хора –
прекрасна е Стара Загора!
Петьо Митев: (09:49)
За ЗАГОРА щом чуя
умира ми зора
и става ми ... хубаво
Пристрастието към Стара Загора не може да се скрие и няма смисъл да бъде отричано. София е чудесен град, но
Венци
СТИГАМЕ СОФИЯ - СВЪРШВА СТИХА.
СМОГ ЗАТОРМОЗВА ПОЕТУ ДУХА...
до ТТ и ВБЛ: (от хоремага до хотел Жасмин)
Кво ме грее кой живеел в София
кат съм сам самин със мойта NOKIA :)
Лена: (16:43)
Работата свършва. Вън вали.
Мен душата ме боли,
как ще се оправям клета
с тази София проклета
Тоня:
Яд ме е на София голяма,
дето ви засмука с Лена двама.
В интерес на истината, и в София понякога, само понякога, има хубави неща:
до ТТ, Мариан: 1423
Сън ли е това, какво ли?!...
Шипка 6 + Тодор Толев! :)
до ВБЛ:
Странен ден е днес във София!...
Улиците празни са
като в някаква утопия
с постновогодишни празници :)
до ТТ и ВБЛ:
Странно чувство ме обзе:
Карам си колата, значи,
в трафиковото море,
и едно ми е нормално :)
Най-големият недостатък на София е, че тя не е Стара Загора.
до Венци:
Във Стара Загора до вчера ний бяхме.
Там, помниш ме, даже безкрил аз летях. Е,
и точно защото бе тя моят рай
отнета ми бе показно и докрай :)
Мариан (за бялата врана)
Махаш с крила и поглеждаш на изток...
Нищо, че толкова тука те искат,
все по Загора тъгува сърце ти
(често сърцата с това са заети),
ала не е тъй далече Загора...
Виж как е пълен с приятели двора!
Наистина, мястото е нещо второстепенно и маловажно. Това, което го прави свое, са своите любими хора. И понеже Драголови са ни свои, те принадлежат на София, без да се отдалечават от Стара Загора
ТТ: (12:12) /cp
Епоха хубава отмина -
че бяхме дълго тук двамина.
Но Онзи рече и отсече -
бъди във София, далече.
Но нищо, вечен е ефира -
приятелството не умира!
Виолета Тодорова: (13:15)
Червено винце ти пийни
и в Зарата се ти върни!
Че казваме ти ний наздраве...
и нивгаш ти не ни забравяй.
DJ Пепи: (15:19)
а пък Старата Загора
по-несветла е без теб,
и във радиото ние
все за тебе си тъжиме,
но си знаем, че това не е краят
и те чакаме с любов!
Камелия: (09:46)
Ванко, стига в таз Загора
с кака Лена сте седели!
В София не малко хора
чакат вече две недели
да си дойдете и дружно
програма новогодишна
заедно да сътворим.
Харе рама! Харе кришна!
Драголови, тук сте нужни!
Изобщо, материалното се надценява. Хората са твърде слабо закрепени за местата. Затова е важно да се държат здраво един за друг. И затова, когато хората се окуражават взаимно, те си казват „Дръж се!”. Есемесите помагат да се чувстваме винаги на една ръка разстояние. Дори да сме наистина много далече, и на съвсем различно място.
Мариан: (10:37)
Аз населявам други измерения
и с друга дължина е моят час,
от други извор пия вдъхновение,
не съм от тук, от други свят съм аз,
от други мисли ми тежат крилата
и друго във гърдите ми пулсира,
за друго съм пристигнал на Земята
и друг ще се завърна във Всемира...
Какво тук значи някакво си място, какво тук значи някакъв си град?
ТТ: (15:26)
Всъщност, ти не си във София.
Ванко, ти си тука.
Щом от раз си нижем строфи, а?
Я, каква засуках! :-)
до Генка, Тоня и ТТ: (за дупкарите)
Мога да го кажа смело:
Аз живея в едно село*.
Верно, близо е до София.
Но във джоба с мойта NOKIA
съм и бодър SMS-вам
песни лековати, лесни
(и това го аз харесвам)
до приятели чудесни :)
Мариан: (11:15)
СЗ трябва да почака -
вънка майката си трака!
Ама хич да ти не дреме -
и това ще е до време!
Нека зимата се мръщи! -
Ще премине! Ние - също.
Какво още да кажа за есемесите? Добрите стари есемеси спят в телефонните си гнезда. Други вече почукват с жълтите си човки отвътре в яйцата си и още довечера или най-късно утре сутрин ще се излюпят. Току що написани, ще разперят меката си буквена перушина и ще хукнат да обсъждат новините и да си споделят. Тези от Стара Загора ще се жалват, че не са били тук тази вечер, другите, като истински софиянци, ще им съчувстват, но и ще се перчат, че са присъствали на още един паметен празник.
Когато малките есемесчета не искат да заспят, майките им, големите есемески, им разказват приказки. Най-хубава от всички е приказката за Великия Иван Драголов, който основал държава, в която живеят само благородни и храбри есемеси с добри сърца, облечени в блестящи рими. Тази страна е някъде в Стара Загора и някъде в София, и навсякъде, където са приятелите на Иван.
И малките есемесчета замечтано заспиват.
15.08.08г.
 Добави към любими (244) | видяно: 2386
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
няма коментар