|
Автор Мариан
|
|
понеделник, 29 юли 2013 |
Колко много ви молих, и сочих и виках отвред,
че не е там ключът, че е ялова тая направа
на света ви, замесен с дрънкулки, намазан със мед
и с треперещи пръсти към лакоми устни подаван.
Че широкият път, дето много народ се тълпи,
не е пряк и по малка пътека се стига по-бърже,
че земята ви шепне в ухото, за да ви приспи
и към себе си здраво, завинаги да ви върже...
Ала нищо не чувахте всеки път, с жадни очи,
като котка, повлякла врабче във устата си
и се кръстехте трескаво, бързо, за да не личи,
че умът ви е все на олтара в позлатата.
И не чухте, че викам ви "Хей, не отивайте там,
тоя кладенец сух е за вашата жажда...!"...
Празен вече съм. Нямам какво да ви дам.
Нямам даже какво да ви кажа.
 Добави към любими (1235) | видяно: 6274
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
няма коментар