Търсене:
петък, 23 октомври 2020 
: Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :
 
КАЛЕНДАР-КЛАСАЦИЯ
НАЙ-ЛЮБИМИ
НАЙ-ЛЮБИМИ и НОВИ
ЯНУАРИ, 2015 г.
ВСИЧКИ SMS-и
ДРУГИ ТЕКСТОВЕ
АВТОРИ
КОМЕНТАТОРИ
ТЕМИ
КОНТАКТИ & ЧЗВ
РЕДАКЦИОННИ
 
КОЛЕДНА ИГРА 2009
СВЪРЗАНИ НЕЩА


РЕКЛАМА

NO!FM

това е радио

КЪСМЕТЧЕ
Я кликни!

ПРОТЕСТ! + Печат имейл
Автор Мария, редактора, ТТ и Камелия   
сряда, 19 декември 2007
(3-4 писма и една нота)

(писмо от Мария)

Уважаема SMS-редакция!
 
Обръщам се към вас, за да изразя своя справедлив протест заради безхаберното отношение, с което се отнасяте към някои духовни ценности, които са гордост за есемесната вълна и са свидни на сърцето ми.
 
Докога ще продължава завоалирането и прикриването на стиховете на другаря Иван?
 
Тяхната лекота, изящност и инспиративна сила провокират всеки редови писач да се замисли и да им отговори по достойнство и по същество.

Премълчаването на истините, запушването на устата на духовните водачи на нашето време, неглижирането на делата на високосните хора сред човечеството не ви подхожда. Не това очакваме от вас.
 
Не бива така, другари!
 
Поправете се!
 
Не лишавайте верните си читатели от словото Иваново. Не осакатявайте диалозите, не режете есемесите.
Не.
 
С почит, надежда и предварителна признателност,
 
Мария


(писмо до Мария)

Уважаема другарко Донева,

Избарана работа! Това е, което мога да кажа относно писмото Ви.
Личи си, че сте се занимавала с литература. Дори сте преподавала литература! Преподавала сте литература, нали?

Съдържанието ще се въздържа да коментирам. Е, бих го сложил в рубриката "Щедростта на големите".
И аз самият имам доста добро мнение за Иван. За миналата Нова година той ми донесе от Стара Загора една печена кокошка. Мило. И 10 литра змеевски пелин, в голяма бутилка от минерална вода. Пелина го имал от свой приятел (Скелета) и уж му бил останал. (Това преди Иванов ден!) Сигурен съм, че специално го беше взел - за да го донесе в редакцията. Да... Приятен човек.

Между другото, СИЛНО ВИ ПРЕПОРЪЧВАМ ЗМЕЕВСКИЯ ПЕЛИН.
(По новия правопис (след 10.11.1989) май би трябвало да е змейовски, ама не знам - Вие сте специалистът.)
Та, змеевският пелин, другарко Донева, няма НИЩО ОБЩО с който и да е друг пелин. Това добре го запомнете!

(Сега да посвърша някоя работа, и ще продължа да Ви пиша.)


 
(писмо от ТТ)

Уважаема SMS  – редакция!

Едва получил писмата на горепосочените другари*, бързам да заявя отношение по тях, давайки с активността си пример – как следва да се отстоява гражданското общество в нова България. Ето как – отговорно! И с конструктивно присъствие!

Присъединявам се изцяло към становището на другарката Мария относно будещото почуда нежелание на другаря Иван да публикува поне малка част от своето творчество.

Да бе младежка стеснителност? Отдавна би я израснал! Я погледнете само белите му коси!

Да бе неразбиране за ролята на твореца в нашето съвремие? Едва ли! Щото другарят Иван вещо борави с рими от всякакъв калибър и обхваща широк кръг проблеми, макар по не най-удачния начин. На което ще се спрем малко по-късно.

Да бе страх от цензура? Опазил Бог! Днес цензура няма. Днес има здрава редакционна политика, посочваща нивото на допустимост за прибързани и недомислени критикарски забежки.

И защо ли трябва да умуваме за причините, след като има надеждно средство, с което другарят Иван да бъде улеснен да публикува своите творби?

Другари! Начинът радикален! Отдавна е време да се прояви законодателна инициатива, уреждаща принудителното публикуване на творби, които отразяват процеса на нашата все по-пълна европейска духовна себеидентификация. Както и лоялната ни принадлежност към Международната общност – независимо от нейния състав и насоченост.

Стига безотговорно малодушие! Стига гнила интелигентщина!

Но тук е редно, другари, да отбележим, че покрай безспорните достойнства на творчеството на другаря Иван, не са изключение проявите на лошо боравене с темата и вредния уклон към себезатваряне спрямо свежите повеи на ежедневието, вдъхновени от светлия пример на Брюксел.

Ето, например, едно от новите произведения на другаря Иван:
Над смълчан, кахърен кър,
телевизорни звънчета
вдигат Коледен джангър
до небето.
Вън от съмнение е бликащото настроение в тази мила коледна картина, тънката наблюдателност на автора и игривите, благозвучни рими. Тук бих попитал обаче – защо „смълчан", защо „кахърен"? Нима съвременността няма други, по-характерни измерения? Именно тук замяната на посочения стих с друг, например: „Над екологичен кър..." (заради запазване ритъма и мелодиката на творбата) би отразило много по-добре основните цели и задачи на днешния аграрен сектор в националното стопанство.

Все пак, не можем да отречем тънкия усет на автора спрямо целенасоченото присъствие на иначе неблагозвучни турцизми (кър, кахър, джангър) в тази типично европейска ситуация. Защото иде реч за коалиционни принципи, за междусъседски отношения и възможни тенденции за разширяване на европейското семейство.

Бих илюстрирал казаното и със следния пример от творчеството на другаря Иван:
Изчаквам да свърши първата смяна.
Започвам ти тоз SMS.
Сапунка се прави. Словесната пяна
предпазва народа от стрес.
Смущаващи са много неща в този стих другари! Много неща справедливо тревожат читателското очакване за нещо свежо, прагматично и изпълнено с позитивни послания.

Ето как трябва да бъде формулирана тази делнична ситуация, за да отговори на високите критерии на Истинското изкуство:
Приключих с печалба първата смяна.
С оферта за тоз SMS.
Сапунка се прави. Тъй бодрата смяна
дарява народа с прогрес
Другари! Изкуство не се прави от всеки, но изкуството е за всички. Затова – нека запазим нашата твърда взискателност спрямо всичко, което би застрашило идейната чистота и смисловата адекватност на съвременната наша поезия. Дори спрямо такива изтъкнати творци като другаря Иван.

Защото ревизионизмът в поезията е опасно явление и трябва да срещне достоен отпор сред нашето будно и жадно за култура общество!

Иначе, повтарям, изцяло подкрепям апела на другарката Мария относно приобщаването на другаря Иван към съзвездието на даровитите наши съвременни СМС-поети!

Макар че и при другарката Мария има доста трески за дялане – за да бъде освободено прекрасното и творчество от бремето на някои отживяли и идейно неиздържани влияния. На което ще посветя отделна другарска забележка – в името на Голямото изкуство, от което съвременниците ни се нуждаят.

Това е.

с обич - тошко

* Мария и Иван -
From: ivan dragolov < Този имейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка, за да го видите >
Date: 19.12.2007 20:35
Subject: Re: ПРОТЕСТ!
To: Мария Донева < Този имейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка, за да го видите >

(и пак от ТТ)

Нещо като PS , или „Относно печената кокошка, змеевския пелин и нЕкои други съображения"

Уважаема SMS – редакция! Другари!

Развълнуван от гражданския порив да се приобщя към справедливия апел на другарката Мария, както и поради присъщата на всички аристократи по дух разсеяност, пропуснах да добавя анализа на писмото на другаря Иван, с което той несръчно се опитва да отклони вниманието на обществеността от поставения проблем.

И представете си как! Той се позовава на печени кокошки и змеевски пелин, та белким, усетили приятния гъдел в стомашната област (но по-надолу – не, за там има други технологии!), да отминем онова, което смущава духа на другаря Иван. По начина, присъщ единствено на неустойчивата в идейните си устои интелигенция. А именно – чрез изплъзване от същността, посредством всевъзможни хитроумни, псевдоестетски увъртания.

Но точно тези увъртания, другари, издават основната причина, поради която този талантлив наш автор се бои да срещне реалността в очите и да принесе своето творчество пред олтара на голямата цел – всеобхватното потребителско общество!

Каква е скритата символика на печената кокошка, другари? Защо, привидно случайно, а всъщност – дълбоко закономерно поетът Иван прибягва до този зоологично-кулинарен образ? Какъв е дълбоко закодираният смисъл на тази прословута печена кокошка в контекста на високата отговорност спрямо каузата на прогресивната СМС–поезия?

Нека си припомним баснята на Езоп ( Aesop или Æ sop, от гр. Α ἴ σωπος—Ais ōpos, вероятно родом от Самос, ок. 550 BC) за кокошката, която снасяла златни яйца. Този устойчив образ на срещата между съмнение и желание, проникнал във фолклора през столетията, показва иначе искрената боязън на другаря Иван – да не би да увреди своята деликатна душевност с привеждането на своята поетическа дарба в съответствие с повелите и потребностите на съвремието. И за да маскира своя страх, той даже представя въпросната кокошка като печена!

Така не бива, другарю Иван! Пред Изкуството също има фронт и актуални бойни задачи! Не може заради интелигентски болезнения стремеж към мъчително, хамлетовско мъдруване, да пропуснем приноса си за укрепване доверието на електоралните маси към далновидните перспектви на нашия нов идентитет, с присъщите му нови ценности.     

А какво да кажем за Змея? Защото понятието Змейовски пелин е завоалирано присъствие на Дракона – онази митична твар, с която трябва да се борим! С меч, но и с перо! Та не е ли Змеят олицетворение на силите – вътре в нас и наоколо, които творецът е призван да победи? А вместо това, другарят Иван малодушно насочва вниманието към непродуктивното умуване – как се било пишело по-вярно! Змеевски или змейовски?! Всекиму е ясно, че неукрепналият в идейно отношение поет се бои от срещата с Дракона. И се стреми да отсрочи срещата с него посредством всевъзможни приьоми и доводи – позовавайки се на формата, а не на същността! Но нали затова, другари, съществува нашата бдителна и безкомпромисна критика!

И така, другарю Иван, пелинът си е пелин, а Змеят очаква твоето решително поетическо копие. Насочи усилието си към сразяването на Дракона и предостави на други, по-компетентни другари да установят дали пелинът, на който се позоваваш е бил змеевски или змейовски.

Иначе, в личен план, на мен печените кокошки и пелинът винаги са ми допадали. Но никога не бих изоставил заради тях каузата на исконното предназначение на искуството и борбата за идейна чистота и принципност на нашата СМС литератера.



(от Камелия)

Нота
в подкрепа на Протеста и възбудените от него дебати

 
Другари ли сме, братство ли – едва ли
тук някой днес ще проблематизира.
Но ясно е, че мамата сме си ебали,
ако Иван го няма във всемира.
Че кой тогава ще ни провокира?!
 
Иване, права е Мария, Тошко също.
Не бива тъй скатава се, Иване.
С признателност народът ти отвръща.
И твойта отговорност е голяма...
Каквото е решил народът – то ще стане.
 
Той, доктор Толев може би разбира
таз поза на ценителя невежа
какво в действителност я провокира.
Прикритата ранимост ли у ежа?
Интелигентска отстраненост от брътвежа?
 
Аз адмирирам Донева Мария,
че заговори днес по същество.
А на народа хич не му минават тия...
Особено пък щом е общество.
 
Иване, дай творчеството си на народа!



reset:
785 Hits
 
Добави към любими (252) | видяно: 1836

  няма коментар

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved

 
< Предишен
Коментарите (последните на мегдана)
Върви по дяволите, Принце!...
Щом ти се дава да си важна, не бива тъй да се отвръщаш. Вирни' нослето, драга ...
16/01/16 20:15 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
'Бе Тошко, к'во си се оклюмал? Я ставай и се изправи ! Така - небрежно, неприн...
15/01/16 23:49 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
Мечтая си и аз така на слънчице да се препичам, да доживея старостта и бръчките...
14/03/15 20:37 ОЩЕ...
от Раца

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

НОВОГОДИШЕН СМС (2015)
Тоя Петрарка няма оправяне. Прочел един прекрасен стих : Меко и топло. Следобе...
02/01/15 23:26 ОЩЕ...
от Дикенса

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/24/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD...
29/12/14 22:19 ОЩЕ...
от tester

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8...
29/12/14 22:17 ОЩЕ...
от tester

Какво направих?...
... Ех, Раца, аз благодаря за думите, които рече. Денят, така е, изгоря – ...
21/12/14 11:05 ОЩЕ...
от Тодор Толев

Какво направих?...
Какво направи! То е толкоз много! Търкаляйки се с дните си нататък, към тебе в...
20/12/14 22:18 ОЩЕ...
от Раца

  : Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :

Римувани SMSи

www.dragolov.net | иван груев