|
Автор ТТ
|
|
сряда, 09 май 2012 |
Хич не помня казвах ли ти, братко,
сагата за моите сармички!
Шибан ден улиса ме. Накратко,
всъщност май такива ми са всички.
В службата – редовната мътилка,
сгърбен джапах – също морско конче.
От цигари в гърлото – горчилка,
сякаш че съм дъвкал мръсно ромче.
Пет часа. Започва да тъмнее.
Че работих гледам да забравя.
А коремчето нахалничи, гладнее.
Уж умора – глад го озверява!
И тогаз се сетих за сармите!
Лозови, с кайма и много сочни!
Но нали ги знаеме жените –
искаш нещо, и като те почнат!
Затова отбих се в магазина,
нека барем купя сам каймица.
Ех! Във къщи, докат се прозина –
сто сарми от мойта хубавица!
И така, долазих до вратата.
А долазих, щото пътьом пийнах.
Пък на прага – няма как, жената!
При това, с гримаса очебийна.
Мигам, хълцам, нямам кво да кажа –
то било годишнина от брака!
И по спешност – хоп, да се подмажа –
щото, братко, мамата си трака!
Ето, викам – туй за теб подарък!
Взех кайма, за празника ще трябва!
Лъжа, мажа, хем със патос ярък,
тя се смее, ужким че ми вярва.
Все-таки, направи тя сармите.
Пък и с друго сетне ме почерпи.
Ей така ги борим, братко дните.
Окумуш сме, женените шерпи!
 Добави към любими (131) | видяно: 1624
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
няма коментар