Търсене:
  Начало arrow ДРУГИ ТЕКСТОВЕ arrow АНАЛИЗИ arrow Животинският свят в света на есемесната поезия
сряда, 22 януари 2020 
: Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :
 
КАЛЕНДАР-КЛАСАЦИЯ
НАЙ-ЛЮБИМИ
НАЙ-ЛЮБИМИ и НОВИ
ЯНУАРИ, 2015 г.
ВСИЧКИ SMS-и
ДРУГИ ТЕКСТОВЕ
АВТОРИ
КОМЕНТАТОРИ
ТЕМИ
КОНТАКТИ & ЧЗВ
РЕДАКЦИОННИ
 
КОЛЕДНА ИГРА 2009
СВЪРЗАНИ НЕЩА


РЕКЛАМА

NO!FM

това е радио

КЪСМЕТЧЕ
Я кликни!

Животинският свят в света на есемесната поезия Печат имейл
Автор Мария   
събота, 15 декември 2007

Дами и господа,

В началото Господ разполагал само със слово и с въображение, за да създаде света. Разделил тъмното от светлото, сушата от водата, направил риби, птици и животни, а после създал човека – да даде имена на тварите, за да може да ги вика при себе си, и да ги назовава в своите кратки съобщения до приятели.

Шляейки се между флората и фауната с мобилен телефон в джоба, човекът това и прави.

В резултат ние сме щастливи да четем някои от най-блестящите елмази в колекцията есемеси, събрана от Иван Драголов.

В контакта си с животинския свят поетът не е нужно да навлиза дълбоко в дивата природа. Животните са навсякъде, дори в дома му. 

Неслучайно едни от най-красивите стихове, които четем, са свързани с 

КОТКИ


Иван:
"Евлоги Георгиев" No. 40.
Тук дворът е котешко царство.
Тук котки протягат се, ближат се, бият се -
растат във вражда и другарство :)

 
Котката е символ на домашния уют. Възможно ли е да си представим домашната идилия без нея?

ТТ: ИДИЛИЯ
Доматчета сред магданоз и лук червен.
И олио на елегантни капки.
На Лена погледа развеселен.
И котенце със меки лапки.

Котката обаче е гордо и високомерно животно, което никога не се опитомява напълно. В някои култури тя е символ на страст и шумно афиширан разврат, както следва:

ТТ, ПАСТОРАЛНО:
Пролет. Ведра синева.
Пъплят свежи, топли сокове
и котараци с дълги скокове
галят младата трева.
Сред разцъфналите храсти
пърхат педерасти... :)

Гальовността и топлотата, електрическото кадифе на котката, нейната мекота и поне привидна незлобливост дават повод на поета да възкликне, сравнявайки

Мариане, ти си коте.
Мила, нежна Божа твар!
Весели са ти имотите,
че с такъв са господар :)

Което още веднъж доказва, че котката не може да бъде притежавана, защото всъщност тя е собственик на имотите и на сърцата на тъй наречените свои собственици.

КУЧЕТА


Те са неотделима част от обкръжението на човека от пещерно време до времето на панелните комплекси. Те присъстват в ежедневието и през четирите сезона, но само чувствителното сърце на вдъхновения наблюдател може да долови промяната, настъпваща в природата, която прави дори кучешкия лай предвестник на пролетта.

Иван, до ТТ и ВБЛ:
Завиждай ми! На двора, тъй, седя.
През мене кучи лай и други селски звуци
текат в немузикална, пролетна река.
И важно ми е, че това се случва :)

Връзката с кучето не позволява на градския човек да се откъсне от своето начало, напротив, тя го връща към себе си и подчертава преходното, но и устойчивото в живота. 

Но само щастие ли има в него? Не! Понякога животът проявява своите тъмни страни и става, да си го кажем, кучешки, както следва:

ТТ: СОФИЙСКИ МУСОНИ
Изчезна лятото горещо.
Поредната глобална случка.
Измокрена софийска кучка
край кофите май търси нещо. :-)

Социалното и биологичното, реалното и фантазното се смесват и в друг кратък стих от класиката:

Иван
Вятър вънка вие люто.
Вътре, по "Канал 1"
вие баскервилско куче.
Сливат се в едно :)

РИБИ


В качеството си на знак от зодиака, рибите придават на човека артистизъм, одухотвореност и безотговорност, което може да се наблюдава и в стихове като следващите по-долу:

ТТ:
Дори рибите стават обект на поезия
(макар и летящи).
Дори курвите глезени -
със или без паяжинени гащи.

Рибарството е страст на немалко знатни творци от есемесната вълна. Фактът, че тя е назована именно „вълна”, вече пряко ни насочва към водния свят.

В тази област всепризнат класик е Мишо, който в своеобразната си визитка твърди, напълно обосновано

Аз съм от дете рибар.
Хващам всяка жива твар.

Кое сърце ще остане спокойно, слушайки опусите на рибарска тематика, излезли изпод окървавените му ръце? Коя читанка няма да разтвори гостоприемно страниците си за знакови текстове от световен разред като поемата за белия червей! Моите думи са бледи и се сливат със снега.

Все пак, нека зачетем:

Жаби крякаха ужасно.
Беше страшно. Кряк след кряк.
Скелета реши да действа...
...С поглед на математик,
два три камъка запрати-
мога да се обзаложа
доста жаби са сакати.

Друг един класик споделя радостите и неволите на рибаря ето как:

ВБЛ: 
Пак сред въдици стърча,
тихо стъпвам и мълча.
Шумки, папрати, бодили
шушнат ми околовръст.
А пък рибата се хили
и показва среден пръст.
---

На което има отговор:

Венци:
Риба на Ламбовски
среден пръст показа.
Ей тъй - без обноски.
Хили се. Бих й казал -
да е благодарна,
че поет лови я, 
в SMS-ен сборник
влиза таз мастия!!!

Рибата не е само трофей и храна. Рибата е символ и на ранното християнство, на Исус Христос, който е проповядвал любов към ближния. Точно рибата е повод Генка не веднъж, не два пъти, а до три пъти в разгара на празника да отправи към Иван смс с приблизително следното съдържание:

Генка: 
У КОЛЕТО СМЕ, ПИЕМ ВИНО,
ЯДЕМ ШАРАНИ, ТОСТ СЛЕД ТОСТ,
НО ЛИПСАТА ТИ ТУК, ИВАНЕ,
БОДЕ СЪРЦЕТО МИ КАТ С КОСТ.

Венци от далечни краища не закъснява да сподели:

Венци: (23:19)
Световната сьомгова столица -
известният веч Кечикян,
напускам в момента и моля се
добре да сте всичките там!

Смъртта на рибата има смисъл на жертвоприношение, като хекатомбите в чест на боговете в древна Елада, а също и в чест на победителите в състезания с квадриги или в бой с мечове, надбягвания и пр. В този смисъл следва да се разбира и следния възглас:

до Мариан:
Пак изтрепа рибата, бре Мариане!
Както караш я, то риба няма да остане :)

Отново по рибешката тема, но и леко в страни, идва още един знаменит стих, който слива в едно природното и технологичното така:

ТТ: 
Нека мощ на сто акули
има твоето жигули!

В заключение, ще призова за свидетел отново ВБЛ, който обобщава:

ВБЛ: 
И без улов си щастлив,
ако си светло улав.

ПТИЦИ 


Както Свети Франциск от Асизи се е обръщал към птиците и е разговарял с тях, така и днес поетът вдига поглед към  пернатите, за да потърси отговор на „световните въпроси, които никой век не разреши”

Иван:
Треска здраво ме тресе.
Свил съм се като врабче.
Затлъстялото ми тяло,
не на ужким закопняло
със 1 ел. одеало
да се слее в 1 цяло...
Си загубих мисълта.
Аха - някакво врабче,
за това, че ме тресе...
Абе, мамата си'й бало :)

Тази духовна близост на Иван с птичия свят е забелязана и от Мариан, който твърди

         Мили приятелю, скъпи Иване, 
         ти си на ятото бялата врана. 
         Бяла! Виж, другите врани са черни! 
         Бяло за враните не е модерно!

Пак към Иван се обръща и Генка по Нова година:

За много ти години, братко,
да кацат пиленца при тебе,
да си живееш сладко сладко
без много-много да та'й еня :))

Но ако някой прибързано реши, че поетите от есемесната вълна се гнусят от битовите теми, той ще сгреши. Не, те не са пристрастни само към птичките. Те отдават нужното внимание и на другите, не по-малко достойни за уважение

ЖИВОТНИ С ПРОМИШЛЕНО И СЕЛСКОСТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ. 


Колко трепетно и нежно Скелета изрича своите стихове. Как, измъчена от преболедувания катарзис, душата му се слива със свинската душа:

Аз съм душа на прасе
заклано по Коледа.
Тихо летя над снега
и прощавам на хората...

Чудно ли е тогава, че Тоня му отвръща съпричастно?

Позиция по въпроса за прасето:
Не искам мръвки.
Душа от тяло не деля.
Живей, прасе!

Красиви са редовете за коня, в тях се усеща паметта на един истински Аспарухов потомък, случайно попаднал в зората на 21 век:

Скелета: 
Без стон, смирено гасне
дух скършен, спънат кон
батерията свърши
на моя Ериксон

Темата за коня вълнува и Мариан:

Тичам като кон впрегатен,
на уста със пяна...
Няма много време, братя,
тука да остана.

А нежният лирик Иван се докосва до благата и целомъдрена крава:

Крава гледам тук една -
си из улицата ходи.
Едра крава, на петна,
със рога и кротък поглед :)

Изобщо, за поетите няма малки и големи теми. Те пишат с еднаква сериозност и лекота и за слона, и за комара, и за моржа, и за пчелата:

Скелета: 
Мене нощем пък комари
ме докарват до кошмари!
А и мацки няма тука, 
във провинцията глуха ...

Тоня:
Манджа къкри на котлон.
Тони, като гладен слон,
се на манджата нахвърли
и езика си опърли!:))))

ТТ: 
Като морж съм пльоснат, братко -
едър, тежък, неподвижен.
Преди малко дремнах сладко -
че усетих се безгрижен. :-)

Иван

Във сладкарница "Пчела"
пия аз коджа боза.
Плюс това: за трийсет с'тинки!
Даже и да бех по-стиснат
пак бих пил коджа боза
във сладкарница "Пчела" :)

Изобщо, животното в есемесната поезия е обикната тема. Тема вкусна и благодатна, но най-вече вкусна.

Храната подкрепя и тялото, и духа, а животното е източник на такава. И в радост, и в тъга.

Мариан: 
ПЪРВИ МАЙ 
Тъжен пролетарий младо
агне дъвче в къщи,
вън е мокро и нерадо,
времето се мръщи.

 
Мишо 
Червеното вино на балкона изстива,
цвърчат на скарата сочни мръвки,
литърче иска душата ми дива,
бавно, на малки глътки.
...пада снегът на парцали,
грижите... вълци ги яли

Вълците, овцете, кучето и котката, животното и човека… В света на есемеса те вървят заедно, в мир и съгласие като пред Божия съд. 

Мариан: 
Ах, Иване, те, овцети
са във родния ми кът
с овчи работи заети -
хрупат, акат или спят.

Животните са пример за човека. Именно наблюдавайки тях, човекът може да се примири със същността си, да се сдобри със себе си и да намери пътя към загубения рай.
 

КРАЙ



Мария, 15.12.2007

Писмото, с което Мария изпрати този текст:
Здравей, Иване!
Пращам ти текста. Пипнала съм само някои правописни грешки. Има много какво да се добави по темата, но нека останем верни на историческия момент, а другите изследователи след нас могат да доразработят златоносната жила, която аз само съм посочила със своя кривичък пръст.
С обилна усмивка,
Мария
 

Добави към любими (246) | видяно: 3600

  няма коментар

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved

 
< Предишен   Следващ >
Коментарите (последните на мегдана)
Върви по дяволите, Принце!...
Щом ти се дава да си важна, не бива тъй да се отвръщаш. Вирни' нослето, драга ...
16/01/16 20:15 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
'Бе Тошко, к'во си се оклюмал? Я ставай и се изправи ! Така - небрежно, неприн...
15/01/16 23:49 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
Мечтая си и аз така на слънчице да се препичам, да доживея старостта и бръчките...
14/03/15 20:37 ОЩЕ...
от Раца

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

НОВОГОДИШЕН СМС (2015)
Тоя Петрарка няма оправяне. Прочел един прекрасен стих : Меко и топло. Следобе...
02/01/15 23:26 ОЩЕ...
от Дикенса

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/24/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD...
29/12/14 22:19 ОЩЕ...
от tester

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8...
29/12/14 22:17 ОЩЕ...
от tester

Какво направих?...
... Ех, Раца, аз благодаря за думите, които рече. Денят, така е, изгоря – ...
21/12/14 11:05 ОЩЕ...
от Тодор Толев

Какво направих?...
Какво направи! То е толкоз много! Търкаляйки се с дните си нататък, към тебе в...
20/12/14 22:18 ОЩЕ...
от Раца

  : Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :

Римувани SMSи

www.dragolov.net | иван груев