(два диалога)
Мария, 9,30
По високите части - сняг.
И по ниските също има.
Два-три часа във влака спах,
и се събудих през зимата. :)
ТТ, 13,52
А тука е есен, и мокро, и кално,
и облаци тромаво пъплят.
Вариантът е лесен - в кафето квартално!
Добре, че цигарите топлят! :)
ТТ, 21,44
Шал, палто и топли боти.
Топъл чай и ром.
Топли капчици живот и
тих и топъл дом.
Топли мисли, топли думи.
Шепи топъл смях.
Казваш ми, че иде зима?
Хич не ме е страх! :)
---
Мария и ТТ, 06.12.2007
Мария, 17,15
Няма нет и няма чат.
Ситуацията - пат.
По клавишите не чаткам.
Мисля бавно като патка,
квакаща във самота.
Книжка ли да почета?
ТТ, 17,36
Аз пък в Пловдив съм и вече
вместо вехтото елече -
виж ме в бойните доспехи!
Вратовръзка и костюм
са критерий за успехи.
Инак със едно на ум
те посрещат и изпращат,
а пък мен съклет ме хваща
и неистово копнея
битието на плебея
по възможност - подир час.
Просто искам си у нас! :)
Мария, 17,56
Чест, и тежест, и престиж.
Възлов е моментът.
Просто да се възхитиш,
хем със аргументи.
Връзката - със възел строг.
Погледът намръщен.
Всичкото това анблок.
И чак после вкъщи.
ТТ, 17,57
Но преди това - ракия.
Или даже две.
И салата от хамсия.
Въобще - мезе. :)
Мария и ТТ, 07.12.2007
 Добави към любими (45) | видяно: 1
1. от Якодим Макавеев, на 14-12-2007 12:45
Възелът те стяга яко,
вече си без дъх –
в теб съмнение двояко
ръфа... като плъх.
Искаш хем да бъдеш важен,
хем да си смирен,
да си горд, напет и снажен
като бизнесмен(?),
но и да живееш скришом,
като чер къртик,
звънки стихчета да пишеш,
без да си велик.
Да обърнеш гръб на врявата,
да не те е страх,
да загребваш и даряваш
шепи топъл смях.
И със някого хамсийката
да делиш благат,
да си пиете ракийката
и да сте рахат.
Тези простички желания
що се в теб таят,
нека с мъничко старание
се осъществят.
 |
2. от
Този E-mail адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка, за да го видите
 , на 14-12-2007 13:50
Евалла бре, Якодиме!
Това истинско ли име
ти е, или псевдоним е?  |
3. от Тодор Толев , на 14-12-2007 15:19
---
Възелът ме стяга яко.
Но не губя дъх.
Не че само мед и мляко
срещам. Нито връх.
Често правя се на важен.
Рядко съм смирен.
За късмет, не съм продажен.
Нито бизнесмен.
Няма да живея скришом.
Нито съм велик.
Стихчетата, вярно, пиша.
Ала ми е тик.
Да обърна гръб на врявата?
Исках. Не успях.
Смея се. И даже – здравата.
И не ме е страх.
Със приятели хамсията
весело деля.
Същото е и с ракията.
Ала е беля!
Простичките ми желания
често стават кът.
За почивка основания?
Някой следващ път.
 |
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
коментари (3)