Търсене:
  Начало arrow ИЗБРАНИ SMS-и arrow РАЗКАЗИ arrow Коледната свиня
неделя, 24 септември 2017 
: Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :
 
КАЛЕНДАР-КЛАСАЦИЯ
НАЙ-ЛЮБИМИ
НАЙ-ЛЮБИМИ и НОВИ
ЯНУАРИ, 2015 г.
ВСИЧКИ SMS-и
ДРУГИ ТЕКСТОВЕ
АВТОРИ
КОМЕНТАТОРИ
ТЕМИ
КОНТАКТИ & ЧЗВ
РЕДАКЦИОННИ
 
КОЛЕДНА ИГРА 2009
СВЪРЗАНИ НЕЩА


РЕКЛАМА

NO!FM

това е радио

КЪСМЕТЧЕ
Я кликни!

Коледната свиня Печат имейл
Автор Бойко Ламбовски   
сряда, 24 ноември 2010

Като малък бях сигурен, че Коледа идва от “коля”. Докъм 4-5 годишна възраст живеех на село, при баба и дядо. С приближаването на Рождество и Нова година светът се променяше. Първо денят се смачкваше като цигарена кутия от известните тогава “Слънце”, която методичен селяк е размазал с цървул или гуменик пред Хоремага.
Ставаше мъничък и мрачен, сивотата доминираше денем, дори над бялото на снега. А нощем същият този сняг излъчваше тайнствена, глуха светлина. Второ, и доста важно; възрастните захващаха да се суетят някак по-приповдигнато.

Прасето се колеше от дружина. Неговото заколване беше  съществен компонент от края на годината. Оттогава сигурно в стереотипа ми е останало чувството, че празникът е нещо весело, ама е съчетано с нещо страшничко, или поне с предчувствие за такова. (То празникът по начало е свързан с жертва, с напрежение, с очакване на много хубаво, но и на някакъв възможен друг сюжет, на опасност и смяна на реда. Само че не това е предмет на този текст.)
Поне трима-четирима мъже се събираха за действото. Обикновено близки – комшии или роднини. Преди това пиеха ракия, подбадряха се един-друг, точеха ножове, проверяваха въжета – готвеха се.
- Ялай си вътре – викаше жалостивата ми баба – не гледай как колят, да се не уплашиш!
- Оти да не гледа, нека гледа, щом сака – мъжко е, да се учи! – викаше й Бечо Луканов, един от колячите, който се суетеше и дърдореше повече от другите.
Възможността за избор ме амбицираше. Решавах да бъда “с мъжете”. Качвах се на ниския зид, върху който имаше и тараби, и надничах изотзад. Не затварях очи и не бягах, макар да не харесвах зрелището. Клането ставаше на двора.
Усещах, че и възрастните са малко така – не уплашени, но напрегнати, възбудени. Тоест, че самите те правят нещо, с което, колкото и да знаят всичко – не са чак толкова свикнали.
- А! А! А! – кой ще коля, кой ще коля, кой ще коля? – викаше Бечо Луканов в речитатив, превъзбуден. Трябваше да се знае организацията, защото все пак само един коля, другите играят държачи. Когато разпределяха ролите, гледаха да затиснат прасето още в кочината и да вържат задните му крака, както и зурлата.
Силната свиня, макар и омотана, се бореше за живота си. В пъхтенето и суматохата ми се причуваха спомени от някакъв кошмар, шумове от другата, апокалиптична закваска на битието. Макар че тогава не бих го формулирал с такива думи, разбира се. Пръскаше кръв, животното се извиваше и риташе, доколкото може, накрая се предаваше и утихваше. Селяните ставаха, миеха ножа, отупваха се от прахта и калта.
На страната на свинята ли бях? Не съвсем, макар че вътрешно се радвах, когато тя веднъж повлече колачите си. Тогава единият се просна по корем, държейки въжето, а животното хукна кърваво, обезумяло и страшно из двора, и – удължи смъртта си с няколко минути. Все пак умът и броят на доминиращия бозайник винаги надделяваха.
Доста време след това ми хрумна идея за стихотворение, което не написах и до днес. Съчиних само един стих:
  Свинята става глиган в секундата на смъртта си…
Нямах предвид, че става силна като глиган, а че се докосва до някаква непонятна метаморфоза, която прихождането на смъртта винаги предизвиква.
Струваше ми се, че духът на свинята е див, и се връща към дивото след – нека си го кажем от висотата на съвременния хуманизъм – доста дивото й заколване.
После настъпваше работа. Доста работа, като дори за мен, петгодишното дете, се намираше по нещо: Донеси това, отнеси онова, я кажи на жените да турят водата, да донесат горелката, да намерят клечките, и т. н.
Следваха пърлене, дране, разфасоване, измиване на червата и другите карантии – поне няколко часа траеше този труд. Главата на свинята обикновено гледаше отстрани, от тава или камък, към всичко това с помътен поглед и леко зинала зурла, с прехапан език.
Аз пък гледах главата с интерес – ето това допреди малко беше живо и грухтеше, а сега е неподвижно и не принадлежи на себе си, а на ръцете на хората. И те правят с него каквото си поискат. Докосвах главата – беше студена и безразлична, отвъдна.
Когато привършеше мъжката работа, свързана с ножове, участниците сядаха да ядат и пият. Вече бяха опържени първите мръвки, поднасяха се с много лук, туршия, ракия и вино. Селяните бързо се развеселяваха, ставаха приказливи, почервеняваха и сегиз-тогиз, между скучните си приказки се сещаха за мене:
- Яж мръвки, дете, да станеш як!
Понякога се шегуваха:
- Другия път ти ще коляш, сакаш ли?
Разбирах, че се майтапят, пък и те се обръщаха към мен само когато се чудеха за какво да говорят помежду си. Така че интересът им към особата ми  минаваше бързо. Не ги слушах, а излизах навън. Беше ми любопитно – всъщност целият ден беше едно бавно свечеряване. Свинята вече я нямаше, кочината зееше отворена, на мястото на борбата имаше засъхнала кръв и малко поизровена пръст.
Аз различен ли съм от свинята? – питах се. С какво съм различен? Реших, че съм различен, защото съм човек. А човекът е същество, което мисли непрекъснато, за разлика от животните. Те мислят само понякога. Защо реших така, не знам. Може би защото се удивлявах как мислите не спират да текат през главата ми. Нямах същото усещане за животните, струваше ми се че те се замислят много рядко. И че в тези моменти, когато се замислят (струваше ми се виждам това в погледа им) ги е някак срам. Затова бързо-бързо се отказват. Не им харесва.
Вечер, когато се случеше да няма облаци, обръщах глава нагоре. Звездите бяха ярки, големи, доброжелателни към мен, каквито бяха и възрастните.
Ще ми се да кажа, за да завърша този текст, че ми се привиждаше главата на свинята между звездите, умиротворена и простила. Но не е така. Главата на свинята беше само в мойта глава.
Бях угрижен – колко много трябва да знаем и да правим тук, на земята, и как приятното е омесено с неприятното, дори по празник. Всъщност, особено по празник. Рождеството на Бога, или езическото жертвоприношение, не са ли само повод да се угрижим? Дали правим това, за което сме тук, или не?
Коледната свиня, както и коледната църква ни дават време за замисляне, май това е.
Но като се замисля, почвам да се срамувам, не си е работа


Добави към любими (602) | видяно: 3644

  няма коментар

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved

 
< Предишен   Следващ >
Коментарите (последните на мегдана)
Върви по дяволите, Принце!...
Щом ти се дава да си важна, не бива тъй да се отвръщаш. Вирни' нослето, драга ...
16/01/16 20:15 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
'Бе Тошко, к'во си се оклюмал? Я ставай и се изправи ! Така - небрежно, неприн...
15/01/16 23:49 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
Мечтая си и аз така на слънчице да се препичам, да доживея старостта и бръчките...
14/03/15 20:37 ОЩЕ...
от Раца

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

НОВОГОДИШЕН СМС (2015)
Тоя Петрарка няма оправяне. Прочел един прекрасен стих : Меко и топло. Следобе...
02/01/15 23:26 ОЩЕ...
от Дикенса

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/24/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD...
29/12/14 22:19 ОЩЕ...
от tester

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8...
29/12/14 22:17 ОЩЕ...
от tester

Какво направих?...
... Ех, Раца, аз благодаря за думите, които рече. Денят, така е, изгоря – ...
21/12/14 11:05 ОЩЕ...
от Тодор Толев

Какво направих?...
Какво направи! То е толкоз много! Търкаляйки се с дните си нататък, към тебе в...
20/12/14 22:18 ОЩЕ...
от Раца

НАЙ-НОВИ
НАЙ-ПОСЕТЕНИ

  : Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :

Римувани SMSи

www.dragolov.net | иван груев