Руса като малък принц,
алена като лисица,
есента се настани
и потрепна със ресници.
Дъхава като смола,
сладка като сок от круша,
мека, пухкава мъгла
във краката й се сгуши.
И светът въздъхна цял
на листата от поклона -
нежен церемониал,
светла облачна корона.
Добави към любими (384) | видяно: 2880
1. от Петрарка, на 21-10-2010 20:33 Слънчева или мъглива, есента е красива, мека от светлина, руса зряла жена. Есента е блондинка над трийсетте. С лятото спинка и очаква.. дете. |
2. от мишо, на 22-10-2010 20:53 Есента се изрусява в зимното ателие и косите си скъсява... Е, красива е! Добре! Все пак - дама е, блондинка и й хвърляме кириз, после... вятър я разголва във загадъчен стриптийз...  |
3. от Тодор Толев , на 23-10-2010 10:53 ... Мека като капки дъжд и бъбрива като баба, върху рижа купа ръж, с лютеница върху хляба, есента се смее с глас посред веселата врява, ето, смея се и аз, тичам, топлината сгрява, а в прозирната мъгла, лека като дъх на бебе, вярвам – ти не би могла да забравиш, че съм с тебе.  |
4. от Мария Донева, на 23-10-2010 11:29 Есента е меланхолна, есента е тъжна днеска. Май настива. Май е болна. Даже с новата прическа пак не се харесва. Сухо клонче гърлото й дращи. Някаква гугутка глуха глупаво глава поклаща. Вятърът подритва орех. Всеки бърза по задачи. Никой с нея не говори. Иде й да се разплаче и сълзите й са близко. Иде й да се подстриже. Иска някой да я иска и за нея да се грижи. |
5. от Тодор Толев , на 23-10-2010 14:16 ... Вятърът кихна и гледай! – понечи с жълти и сухи листа бърза да стъкне, да спретне дюшече, в меко легло есента иска да сложи, да гали, да вложи в своя си вятърен стил нежност и грижи доколкото може, глези я – ласкав и мил. Ето, угажда и, носи и круши, мед и орехов кравай. Даже избягва пред нея да пуши. Тенджерка слага за чай. Ала накрая от нещо и писва – крушите ... орехи ... мед... Гледай ти есен! Капризна е! Иска... иска уиски. И лед!  |
6. от Мария Донева, на 23-10-2010 16:56 Обла и гладка, с искри от коняк, цялата злато, и слънце, и мрак пърхане с мигли, сълзи и усмивки, гълъб сънлив във гнездо от завивки, само със поглед събужда желания, всички целувки са й притежания, спира дъха само щом се покаже. Кой би могъл нещо да й откаже?! |
7. от Петрарка, на 23-10-2010 17:41 Есента вдъхновява поета Т.Т. Т.Т продължава вдъхновен да расте. Но пак прекалява като русо дете. И сега, и тогава, докогато расте. Заслепен от блондинка, със руси листа, нарисува картинка за русалка мечта. Ще я грабне в торбата. Ще я скрие сега в къща в гората край малка река. Всичко пипа и иска, любопитен, игрив. С есента се натиска, талантлив и красив. А как хапва и гризка апетитен, щастлив: Боб, леща, уискас, и тютюн миризлив. -------------------------- Есента е такава, bлондинка - менте. Тя не заслужава поета Т.Т. Но тя продължава. И проклетото време ме смалява, смалява. Есента си е бреме. И какво ми остава освен Т.Т да чета. Стих по ръкава потекъл в нощта.. На какво се надявам? За какво трупах знание? Завистта ме смалява, без капка признание. |
8. от Тодор Толев , на 23-10-2010 20:52 ... Едва сдържан еротизъм в полъха му се процежда – вятърът надува риза, енергично разпорежда – голи клони без листата, пораздърпва сутиени и поличките в краката сякаш с нещо залепени, сетне почва по момчешки – дърпа галено косите – да бе, стават тези грешки, грешките обичат вси те.  |
9. от Nostradamus, на 24-10-2010 15:43 Печени есенни кестени от Магия донесени, от Петрарка харесани, от Мишо завчесани , от Т.Т. поетесани, с руси листа есемесани, с уиски и ядки омесени, на читателя са натресени. |
Only registered users can write comments. Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6 AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com All right reserved |