Руса като малък принц,
алена като лисица,
есента се настани
и потрепна със ресници.
Дъхава като смола,
сладка като сок от круша,
мека, пухкава мъгла
във краката й се сгуши.
И светът въздъхна цял
на листата от поклона -
нежен церемониал,
светла облачна корона.
 Добави към любими (384) | видяно: 2880
1. от Петрарка, на 21-10-2010 20:33
Слънчева или мъглива,
есента е красива,
мека от светлина,
руса зряла жена.
Есента е блондинка
над трийсетте.
С лятото спинка
и очаква.. дете. |
2. от мишо, на 22-10-2010 20:53
Есента се изрусява
в зимното ателие
и косите си скъсява...
Е, красива е! Добре!
Все пак - дама е, блондинка
и й хвърляме кириз,
после... вятър я разголва
във загадъчен стриптийз...
 |
3. от Тодор Толев  , на 23-10-2010 10:53
...
Мека като капки дъжд
и бъбрива като баба,
върху рижа купа ръж,
с лютеница върху хляба,
есента се смее с глас
посред веселата врява,
ето, смея се и аз,
тичам, топлината сгрява,
а в прозирната мъгла,
лека като дъх на бебе,
вярвам – ти не би могла
да забравиш, че съм с тебе.
|
4. от Мария Донева, на 23-10-2010 11:29
Есента е меланхолна,
есента е тъжна днеска.
Май настива. Май е болна.
Даже с новата прическа
пак не се харесва. Сухо
клонче гърлото й дращи.
Някаква гугутка глуха
глупаво глава поклаща.
Вятърът подритва орех.
Всеки бърза по задачи.
Никой с нея не говори.
Иде й да се разплаче
и сълзите й са близко.
Иде й да се подстриже.
Иска някой да я иска
и за нея да се грижи. |
5. от Тодор Толев , на 23-10-2010 14:16
...
Вятърът кихна и гледай! – понечи
с жълти и сухи листа
бърза да стъкне, да спретне дюшече,
в меко легло есента
иска да сложи, да гали, да вложи
в своя си вятърен стил
нежност и грижи доколкото може,
глези я – ласкав и мил.
Ето, угажда и, носи и круши,
мед и орехов кравай.
Даже избягва пред нея да пуши.
Тенджерка слага за чай.
Ала накрая от нещо и писва –
крушите ... орехи ... мед...
Гледай ти есен! Капризна е! Иска...
иска уиски. И лед!
|
6. от Мария Донева, на 23-10-2010 16:56
Обла и гладка, с искри от коняк,
цялата злато, и слънце, и мрак
пърхане с мигли, сълзи и усмивки,
гълъб сънлив във гнездо от завивки,
само със поглед събужда желания,
всички целувки са й притежания,
спира дъха само щом се покаже.
Кой би могъл нещо да й откаже?! |
7. от Петрарка, на 23-10-2010 17:41
Есента вдъхновява
поета Т.Т.
Т.Т продължава
вдъхновен да расте.
Но пак прекалява
като русо дете.
И сега, и тогава,
докогато расте.
Заслепен от блондинка,
със руси листа,
нарисува картинка
за русалка мечта.
Ще я грабне в торбата.
Ще я скрие сега
в къща в гората
край малка река.
Всичко пипа и иска,
любопитен, игрив.
С есента се натиска,
талантлив и красив.
А как хапва и гризка
апетитен, щастлив:
Боб, леща, уискас,
и тютюн миризлив.
--------------------------
Есента е такава,
bлондинка - менте.
Тя не заслужава
поета Т.Т.
Но тя продължава.
И проклетото време
ме смалява, смалява.
Есента си е бреме.
И какво ми остава
освен Т.Т да чета.
Стих по ръкава
потекъл в нощта..
На какво се надявам?
За какво трупах знание?
Завистта ме смалява,
без капка признание. |
8. от Тодор Толев , на 23-10-2010 20:52
...
Едва сдържан еротизъм
в полъха му се процежда –
вятърът надува риза,
енергично разпорежда –
голи клони без листата,
пораздърпва сутиени
и поличките в краката
сякаш с нещо залепени,
сетне почва по момчешки –
дърпа галено косите –
да бе, стават тези грешки,
грешките обичат вси те.
|
9. от Nostradamus, на 24-10-2010 15:43
Печени есенни кестени
от Магия донесени,
от Петрарка харесани,
от Мишо завчесани ,
от Т.Т. поетесани,
с руси листа есемесани,
с уиски и ядки омесени,
на читателя са натресени. |
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
коментари (9)