Търсене:
 
четвъртък, 24 октомври 2019 
: Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :
 
КАЛЕНДАР-КЛАСАЦИЯ
НАЙ-ЛЮБИМИ
НАЙ-ЛЮБИМИ и НОВИ
ЯНУАРИ, 2015 г.
ВСИЧКИ SMS-и
ДРУГИ ТЕКСТОВЕ
АВТОРИ
КОМЕНТАТОРИ
ТЕМИ
КОНТАКТИ & ЧЗВ
РЕДАКЦИОННИ
 
КОЛЕДНА ИГРА 2009
СВЪРЗАНИ НЕЩА


РЕКЛАМА

NO!FM

това е радио

КЪСМЕТЧЕ
Я кликни!

МЕЖДУ ЕТАЖИТЕ Печат имейл
Автор Мария   
сряда, 17 февруари 2010

МЕЖДУ  ЕТАЖИТЕ 
 
 

КЪНЧО

ВАСИЛ

СТЕФКА 

ИВАН

КАРАМФИЛ

СЪБКА

КАКА БОЙКА

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ  
 

На  трите нива на сцената  са обособени три  отделни пространства.

Най-отпред е фоайето на блока, където стои домоуправителката  кака Бойка. Там има кофа, метла, масичка. Може да има нарисувано табло, което имитира пощенски кутии. Има седем апартамента.

На  горното ниво е  апартаментът на Кънчо.

На  третото ниво са терасите на Стефка и на Събка. Има опънато въже за пране, антена за телевизор, саксии. 

Във фоайето влиза доцент Трендафилов и започва да разглежда пощенските кутии. Идва кака Бойка и мете точно до него.  

КАКА БОЙКА Търсите ли някого? 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Кой пита? 

КАКА БОЙКА Тук е частен дом, не се влиза току-така. 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Защо? 

КАКА БОЙКА Какво ще стане, ако всеки започне да влиза? Това е фоайе, не е Червения площад! Дай да ти видя обувките! 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Това са частни обувки! 

КАКА БОЙКА Или ми кажи кого търсиш, или се изнасяй заедно с обувките си. 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Тук ли живее Карамфил? 

КАКА БОЙКА Аааа, тая няма да я бъде! Да не ми е името кака Бойка, ако позволя на Карамфил да превърне това почтено жилище във вертеп. Гости не се допускат, нито тържества, нито интимни срещи! Свърши тая, вече има нов домоуправител. Ти приятел ли си му на Карамфил? 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Не! 

КАКА БОЙКА  А какъв си? Инкасатор?  

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Не! 

КАКА БОЙКА Съдия-изпълнител? 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Не! 

КАКА БОЙКА Да не си куриер? Покажи си документите! 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Не си ги нося. Вие с какво право ми ги искате? 

КАКА БОЙКА Аз съм госпожица Бойка - домоуправител, касиер, хигиенистка и добър дух на този дом.  

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Още малко – и министър-председател на блока! 

КАКА БОЙКА  Именно. Ти кой си? 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Позволете да ви се представя, аз съм доцент Трендафилов. Карамфил ми е брат-близнак. Аз съм му батко, по-голям съм от него с 13 минути.  

КАКА БОЙКА Наистина ли? Никак не си приличате! И по-добре за тебе. Не се засягай, но, между нас да си остане, брат ти е най-големият развейпрах! 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Не че се хваля, но аз съм по-голям. 

КАКА БОЙКА С 13 минути. 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Почти 14. И какво разправяхте за брат ми? 

КАКА БОЙКА Братче, брат ти има нужда от женска ръка. Това неговото е разпусната работа. Кога излиза, кога се прибира… някой път стоя будна до 1, до 2, гледам всички повторения, а той още не се е прибрал. И професията му е една несериозна. Дай да си говорим честно, може ли човек да се препитава с дресура на бълхи? Ти какво работиш? 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Аз съм биолог. Доскоро се занимавах с изучаването на един рядък вид отровни бръмбари, но веднъж, при едно пътуване, ги изпуснах в една маршрутка и стана малко неудобно. Шофьорът слезе в движение и три километра го гонихме. Имаше и други случки… Сега съм професионално неориентиран. 

КАКА БОЙКА Значи и ти имаш бръмбари в главата. Явно на вас ви е семейна черта.  

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Да, така е. Значи брат ми ви създава грижи? 

КАКА БОЙКА Де да беше само той! Без ръце останах да бърша прах, на Венера Милоска съм заприличала… Всеки влиза, излиза… Кънчо постоянно събира съседите да играят на карти, а един път не ме е поканил! Може ли такова нещо? Тука си има ред! После – Васил. Приятен човек, улегнал, физически здрав, материално осигурен, мъж - канара… еееххх… Обаче много мълчалив. Аз го поздравявам, той само кимне – и отмине.  

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ  Вие май сте му хвърлили мерак? 

КАКА БОЙКА  Стига пък и ти! За Стефка нищо не мога да кажа, плаща си входа навреме, не вдига шум. Чак започвам да се притеснявам за това момиче. Вече наближава да не ти казвам колко, принц ли чака, какво ли… Аз все искам да я омъжа, тя се смее и мълчи. Иван пък гледа една котка, от тук я подушвам. Ти усещаш ли миризмата?  

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Не, нищо не усещам. Значи това са съседите на брат ми? 

КАКА БОЙКА Това са. И Събка. 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Събка ли?  

КАКА БОЙКА Какво за Събка? 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Какво за нея? 

КАКА БОЙКА А, нищо, хубаво момиче е Събка. Всички я… харесват. И тя всички харесва. Голямо сърце!  

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Като ви слушам, май само вие не харесвате Събка? 

КАКА БОЙКА Не че не я одобрявам, но… Да вземем Стефка. Тихо момиче, уважително. Иска ми се някак да й помогна. Да се задоми, да се прибере с някой приличен, почтен човек.  

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ Защо?  

КАКА  БОЙКА Как защо? Защото всички така правят! 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ И какво от това? 

КАКА  БОЙКА Приказваш също като брат си, направо сте като близнаци. 

ДОЦЕНТ  ТРЕНДАФИЛОВ Да, направо.  

КАКА  БОЙКА Аз даже съм намислила една работа. Написах снощи едно писмо… Чуй го и като независим наблюдател ще кажеш как ти се струва. Слушай! Слушаш ли? 

ДОЦЕНТ  ТРЕНДАФИЛОВ Да! 

КАКА  БОЙКА Слушай! „До най-милото момиче на света! Харесвам очите ти, харесвам лицето ти. Преди да заспя, си мисля за теб. Когато се събудя, пия кафе и решавам кръстословица. Когато вървя след теб по стълбите, дупето ти ми кима и се усмихва. Ти си моята бяла гълъбица. Искам да бъдем заедно. Не ми отговаряй, стига ми само да забележиш, че съществувам и живея за теб.”  

ДОЦЕНТ  ТРЕНДАФИЛОВ Вие сте влюбена в момиче? 

КАКА  БОЙКА Не аз! Карамфил е влюбен, но още не го знае. Ето, надписвам: „За С. от К.” Какво ще кажеш за писмото? 

ДОЦЕНТ  ТРЕНДАФИЛОВ Не е ли малко прекалено? 

КАКА  БОЙКА В коя част? За очите, нали? 

ДОЦЕНТ  ТРЕНДАФИЛОВ И кое е момичето? 

КАКА  БОЙКА Стефка! Планът е такъв – като получи писмото, тя ще му обърне внимание, ще започне да се разхубавява. Нежни същества сме ние, жените. Стига ни само лъч топлинка, за да разцъфтим! 

ДОЦЕНТ  ТРЕНДАФИЛОВ Като гледам, вие сте цъфнала и вързала, че и на другите се месите. 

КАКА  БОЙКА Кой си ти да ме критикуваш?! Я да си обираш бръмбарите и марш от тука! Няма го брат ти! И теб да те няма, махай се. 

ДОЦЕНТ  ТРЕНДАФИЛОВ Нека да му оставя поне бележка! 

КАКА  БОЙКА Остави я и бягай! 

ДОЦЕНТ  ТРЕНДАФИЛОВ Залепям плика! Лично е. 

КАКА  БОЙКА Лично ще му го предам. Довиждане! 

Доцент Трендафилов си тръгва, а кака Бойка захвърля едното писмо върху масичката, пуска другото в пощенската кутия на Стефка и с мърморене, метейки, напуска сцената.

Горе  Стефка сяда от ляво на сцената с незапалена цигара. От другата страна излиза Събка и започва да простира.  

СЪБКА Здрасти! Какво правиш? 

СТЕФКА (нищо не отговаря, само показва цигарата) 

СЪБКА Огънче ли искаш? А, ти ги отказваш. Ами, успех! Да знаеш как ми се спи! Снощи  стоях с един клиент в бара почти  до 4 сутринта. Поръчва, поръчва, направи оборот - да не ти разправям, че е фирмена тайна. Имал си грижи. Другата седмица ще се жени, а преди няколко дни срещнал бившата си приятелка и тя май още го харесвала… На нечетни чаши се кълне във вярност към бъдещата си жена, на четни крои планове как да се срещне с бившата.  

СТЕФКА  Колко чаши изпи? 

СЪБКА Знам ли, накрая повечето ги разливаше.  

СТЕФКА  Как ли се е прибрал у тях, горкият  човек? 

СЪБКА Нямаше как, наложи се да го прибера у нас.  

СТЕФКА  Шегуваш се! 

СЪБКА Разбира се, че се шегувам! Ти какво  си помисли? Прибрах го само до сутринта, не за постоянно. За какво ми е такъв, объркан, дето не знае какво иска. Каквото  и да избере, все ще съжалява. Ако  избере и двете, нищо няма да направи  като хората. Такъв не ми трябва. Аз ще си намеря някой весел, да ме разсмива. Някой хубавец.  

СТЕФКА  И къде ще го намериш? В бара ли? 

СЪБКА Че защо не? Нали трябва да имаме нещо общо, за да се разбираме. Никой не знае къде ще срещне любовта. Аз затова харесам  ли някого поне мъничко, гледам да проверя – дали пък не е Той! 

И двете въздъхват. 

СТЕФКА  То и аз снощи не можах да спя. 

СЪБКА Наистина ли! Ха честито!

 

СТЕФКА  А, не, не. Аз заради диетата. 

СЪБКА На коя диета си сега? 

СТЕФКА  На граховата. В един часа се изяжда едно грахче, в два часа две грахчета, в три часа три грахчета, и така до дванайсет. И после пак. 

СЪБКА Душичка! Аз те гледам, че си позеленяла малко, ама си викам – тя така си беше.  

СТЕФКА  Ей сега ходих до аптеката да се претегля, да видя колко съм свалила. 

СЪБКА От кога? 

СТЕФКА  От снощи след вечеря. 

СЪБКА  И колко? 

СТЕФКА  Не съм сигурна, но може би 85 грама… 

СЪБКА Чакай малко! (Скрива се и пак се връща. Протяга се от своята тераса и подава на Стефка гердан.) С него ще си по-хубава. 

Стефка мълчи. Събка се прибира. Стефка си слага гердана на врата.  

СТЕФКА  Благодаря! 

Сеща  се за нещо, бърка  си в джоба и  вади писмо. Чете го няколко пъти. 

СТЕФКА  Събке! Излез да чуеш нещо! 

СЪБКА Какво стана? 

СТЕФКА  Виж какво писмо имам! „До най-милото момиче на света! Харесвам очите ти, харесвам лицето ти...” 

СЪБКА Това писмо да не е за мене? 

СТЕФКА  Чакай, има още! „Преди да заспя, си мисля за теб. Когато се събудя, пия  кафе и решавам кръстословица…” 

СЪБКА А, не е за мене. Този е някакъв  интелектуалец. 

СТЕФКА  „Когато вървя след теб по стълбите, дупето ти ми кима и се усмихва. Ти си моята бяла гълъбица…”  

СЪБКА Казах ти, че е за мен! 

СТЕФКА  „Искам да бъдем заедно. Не ми отговаряй, стига ми само да забележиш, че съществувам  и живея за теб.” Някой ме обича! 

СЪБКА Тебе ли? 

СТЕФКА  Мене! Какво да правя? 

СЪБКА Като начало, дай си ми писмото! 

СТЕФКА  То е мое, в моята кутия беше! 

СЪБКА По грешка е попаднало там. Какво  пише на плика? 

СТЕФКА  Пише „За С.” 

СЪБКА Мое е! Виж – С като Събка! 

СТЕФКА  Мое е! За С, като Стефка! К. ми го праща! 

СЪБКА Кой К.? Кой е тоя К., който точно на тебе ще прати такова писмо? Твоето дупе усмихва ли се? Кима ли? 

СТЕФКА  Не знам! 

СЪБКА А моето винаги така прави! Дай  си ми писмото! 

СТЕФКА  Няма! 

СЪБКА Отивай да ядеш грах! 

СТЕФКА  А ти отивай… отивай… на ти си гердана, и без това е грозен! 

СЪБКА Добре! 

СТЕФКА  Добре! 

И двете се обръщат  рязко и излизат.

На  долния етаж се събират  гости. Васил приготвя масата, Иван подава столове. Карамфил разбърква картите и пъха няколко от тях в джобовете и ръкавите си. Васил го изглежда продължително и Карамфил връща една от тях обратно в тестето. Иван постила покривка на масата, Васил я сгъва и я маха.

Кънчо минава през фоайето, взима от масичката писмото и влиза в стаята при другите. 

КЪНЧО Хубава работа! Гостите да посрещат домакина! 

КАРАМФИЛ Е, нищо, ти пък ще почерпиш. 

КЪНЧО Да, да, разбира се, имам в хладилника… 

ИВАН  Свърши. 

КЪНЧО Тука, в шкафчето, съм заделил… 

КАРАМФИЛ Вкусно беше. 

КЪНЧО Да отворя едно бурканче… 

ВАСИЛ Хич не си прави труда, от твоите мариновани патладжани после три дни ще имам газове. 

КЪНЧО Ох, ами то… на празна маса… а днес от работа, от закусвалнята нищо не съм взел… а сутринта без малко да закъснея и не можах да напазарувам… 

ИВАН Е, ти така ще кажеш, много ясно. 

КАРАМФИЛ И аз имах днес много натоварен ден. Подготвяме се с трупата за участие на панаира в Любенова махала. Но като знам, че ще се събираме, приключих репетицията малко по-рано. Ама то човек трябва да се сети. 

ИВАН  Ще ходите на турне, а? 

КАРАМФИЛ Всичко е уредено! Публиката тръпне! Артистите се вълнуват! Навсякъде са разлепени афиши – на кметството, в читалището и на автобусната спирка! „Грандиозният спектакъл на невероятния маестро Карамфил и неговите феноменални бълхи!” 

ИВАН  Доставени директно от чистоплътната котка на незаменимия Иван! 

КЪНЧО Чистоплътна ли? Не трябва ли да е чистокръвна? 

ВАСИЛ Трябва. Но не може. Десето поколение улична превъзходна. 

ИВАН Много си ми е добро котето. 

ВАСИЛ Питай кака Бойка, тя ще ти каже добро ли е, или зло. 

КЪНЧО Или миризливо! Ох, извинявай… 

КАРАМФИЛ Всичко е 1% труд и 99% талант. Дайте ми първата срещната бълха и аз ще направя от нея звезда! Мъжка, женска, с наднормено тегло – няма значение. Подходът е важен. Ето в момента имам един солист със счупен крак. Вчера го гипсирах, утре ще се появи на голямата сцена. Това е дух! Това е сила!  

ВАСИЛ Карамфиле, ти да не би да им даваш допинг? 

КАРАМФИЛ Аз?! Че те са ми като родни деца, кръв от кръвта ми! Аз със прясна кръв ги храня, да са настървени. Не очаквах такива думи от тебе, Василе, хем си спортист, макар и бивш. Ти поне ги разбираш нещата. 

ИВАН Не обръщай внимание на Васил, къде се е чуло и видяло боксьор да разбира от изкуство? 

ВАСИЛ Искаш ли аз да ти обясня на тебе нещо за боксовото изкуство?  

КЪНЧО Чакайте, недейте така! Василе, човекът е артист, чувствителен, недей да го засягаш. Карамфиле, ти може да ги гледаш бълхите като свои деца, ама знаеш ли Иван с какво е хранил котето? 

ИВАН  Моята котка е щастлива и има твърдо ако! 

КЪНЧО Щом акото е твърдо, значи всичко е просто прекрасно! Мир? 

ВАСИЛ Добре. Мир да има.  

КАРАМФИЛ Цял живот се боря с невежество и предразсъдъци…  

КЪНЧО Хайде, покажи някой от вашите номера!  

Карамфил демонстрира номерата на своите феноменални дресирани бълхи. После си ги прибира обратно в кибритена кутийка с насърчителни думи. 

КАРАМФИЛ Браво, браво, моето момиче! Казах ти, ти можеш! Специално за тебе довечера ще има котешко бутче. Добра работа! Добра работа!  

Всички  млъкват за момент.  

ИВАН Някой няма ли да каже нещо ново? 

КАРАМФИЛ Да знаете Събка какво прави напоследък? Нещо не съм я виждал… 

КЪНЧО Такива са й смените, тя спи - ние работим; после пък ние работим – тя спи. 

ВАСИЛ Кака Бойка нещо ми спомена сутринта… 

КАРАМФИЛ  Ти кака Бойка няма да слушаш! Тя за всичко има особено мнение. 

КЪНЧО Как няма да я слуша, тя е като черна станция, за всичко се изказва  и във всичко се меси.  

ВАСИЛ Е, защо.. На мен ми се вижда много бойка кака. 

КАРАМФИЛ  Да не ти е в къщата! 

ВАСИЛ Улегнала, уравновесена, вредна… 

КАРАМФИЛ  Вредна я! МНЗ трябва да предупреждава за нея! 

ВАСИЛ По нашия край казваме, че е вредна, за булка, която всичко слага в ред.  

КАРАМФИЛ  На мене повече ми харесва Събка.  

ИВАН  Тя на теб ти харесва, ама дали ти на нея й харесваш, там е въпросът! 

КЪНЧО (Сеща се за писмото, вади го от джоба си, отива настрана, първо го чете наум, после, изумен, сяда на един стол) Момчета, здравата загазих! 

ИВАН Какво има? Сметката за водата ли е дошла? 

КЪНЧО По-лошо! 

КАРАМФИЛ Да не е сметката за телефона? 

КЪНЧО По-лошо! 

ВАСИЛ (кръсти се) Да не е сметката за тока? 

КЪНЧО (дава му писмото) Прочети го ти на глас, аз не мога! 

ВАСИЛ Дай да видим. „Братче, ситуацията е извън контрол. Има бръмбари навсякъде. Внимавай и се пази от отрова. Скоро ще се чуем. П.П. Бях у вас и видях къде живееш.”  

ИВАН Охооо... Някой май е настъпил котето. 

КЪНЧО Изобщо не разбирам за какво става въпрос! 

ИВАН Ти ли не разбираш! А защо получаваш такива писма? Братче, а? 

ВАСИЛ Кънчо, кажи си сега всичко, като пред личен лекар. За да ти помогнем, трябва да сме наясно. 

КЪНЧО  Аз съм невинен! (шепне) Невинен съм и нищо не знам. Тихо! Тия бръмбари сигурно са микрофони за подслушване. Сигурно всичко е записано. 

КАРАМФИЛ Съвсем всичко ли? 

КЪНЧО Сигурно! 

КАРАМФИЛ Ужас! Е, на мен ми стана време да се прибирам. Разбирате – хигиена на артиста. Трябва да си легна навреме, важно е и за гласа, и за кожата. Тази красота иска жертви! 

КЪНЧО Следващата жертва може да съм аз! Не виждате ли, че писмото е заплашително! 

КАРАМФИЛ Виждаме, разбира се. Точно затова си отиваме. Хайде, Иване.  

ИВАН Чувам, че котката мяука, май не съм й сипал вода. Лека нощ! 

Иван и Карамфил излизат. Кънчо и Васил остават сами. 

КЪНЧО И какво правим сега? 

ВАСИЛ Искаш ли да ти плесна два шамара? 

КЪНЧО Що? 

ВАСИЛ За да не изпаднеш в паника. Действа освежаващо. 

КЪНЧО За сега не, благодаря. Василе, ти си ми най-близък от всички. Не знам какво става. Невинен съм, ама невинните най-много си патят. 

ВАСИЛ Ще ти кажа какво ще направим. Сега като си отида, заключи вратата и спусни завесите. И не стой до прозорците, защото там си удобна мишена. 

КЪНЧО Не думай! 

ВАСИЛ Едва ли нещо ще стане тази нощ. Кака Бойка е на входа, тя и на хлебарките иска легитимация като влизат, тъй че си защитен. Искам от теб хубаво да си помислиш какво може да значи това писмо. Внимавай, и ако видиш нещо необичайно, сигнализирай! 

КЪНЧО Какво необичайно? 

ВАСИЛ Каквото и да е! Лека нощ! 

Васил излиза. Кънчо остава сам. Намира едно джобно ножче и, въоръжен с него, отива да спи.

На  следващата сутрин. Звучи свежа музика, чува се гласът на Карамфил, който тренира с бълхите: „Леви – десни, леви – десни! Раменете изправени! Погледът да свети!”

Стефка  излиза на тераската  с чаша чай. Събка  се подава, вижда  я, излиза на своята тераса и започва  яростно да тупа една покривка. 

СТЕФКА  По-внимателно! Не виждаш ли, че пия чай! 

СЪБКА Не те забелязах. То нас кой ли ни забелязва по принцип… 

Стефка  не отговаря. 

СЪБКА Извинявай! 

Стефка  продължава да пие, мълчи. 

СЪБКА Още ли си на диета? 

Стефка  мълчи и пие.  

СЪБКА Този чай от грах  ли е? 

Стефка  не издържа и започва да се смее. Налива чай в друга чаша и я подава през терасата на Събка. 

СЪБКА Ммм, чай от ряпа!  

СТЕФКА  От китайски билки, много е полезен. Да знаеш, снощи се бях зарекла  да ти се сърдя вечно. 

СЪБКА Ти си ми душичка, на тебе бързо ти минава. Я кажи, кажи, разбра ли нещо за писмото? 

СТЕФКА  Гледам, че няма марка. Пуснато е  направо в кутията. Сигурно е  от някой, който живее наблизо. 

СЪБКА Дай да го видя и аз, а? Няма да ти го взема. Твое си е. Дай да го видя! (Подушва писмото.) Мирише ми на мъж! На бъдеще, на възможности… и леко на белина. 

СТЕФКА  И почеркът е хубав. Личи си, че е  писано от човек с характер. 

СЪБКА И с нежна душа. Я как го е  казал за дупето ми… За дупето изобщо, имам предвид! Това е то правилно отношение, вникване в същината… От едно изречение се разбира, че разбира! 

СТЕФКА  Събке, ти ако получиш такова писмо, какво ще направиш? 

СЪБКА Най-напред трябва да се направи проучване. Да видим. С К. започва Карамфил. И Кънчо започва с К. Работата е на кантар. 

СТЕФКА  Като каза кантар, я ме погледни, дали съм отслабнала от вчера? 

СЪБКА Определено. Кънчо, Карамфил… И двамата са ергени.  

СТЕФКА  Особено Кънчо! 

СЪБКА Ти кого си избираш?  

СТЕФКА  В смисъл? 

СЪБКА Най-добре ще бъде да се разделим на групи по една… и да разследваме  кой е авторът на писмото. Избери си кого да проучиш – Карамфил или Кънчо? 

СТЕФКА  Ами Кънчо, че по-безопасен ми се вижда. Пък и Карамфил с неговите бълхи, само като го видя, и започвам да се чеша. 

СЪБКА Значи се разбрахме. Среща – тук, след един час.  

СТЕФКА  Да си сверим часовниците! Успех! 

Стефка  си допива чая и  излиза. Събка плисва своя чай от терасата и също излиза.

Кака Бойка се появява с метлата и мърмори. 

КАКА  БОЙКА Изливат, изсипват, хвърлят боклук на метеното. Как може сам човек да реши проблема с боклука?! (провиква се) Видях те! Знам кой си! Няма да ми избягаш! 

Кака Бойка излиза, като продължава да мърмори. В стаята се появява с плахи стъпки Кънчо. 

КЪНЧО Няма да избягам. Къде да бягам? Не мърдам аз от тук. Ама какво толкова се плаша от едно анонимно писмо? Със сигурност не е за мен. Какво лошо съм направил? Готвя на хората, храня ги. Закусвалнята винаги е пълна. Първо, второ, трето. Прибера се после, поканя съседите. Аз и да не ги поканя, те пак идват. Щяха ли да идват, ако бях лош човек? „Ситуацията е извън контрол.” Как се случи точно на мене? Аз не съм го искал!  

На  вратата се звъни.  

КЪНЧО Кой е? 

СТЕФКА Аз съм! 

КЪНЧО Коя си ти? 

СТЕФКА Стефка съм, от горния етаж. Отвори! 

КЪНЧО Не може. Не съм си вкъщи! 

СТЕФКА А къде си? 

КЪНЧО На съвсем друго място! 

СТЕФКА Аз сега с кого говоря? 

КЪНЧО С телефонния секретар. 

СТЕФКА Ами  добре. Тръгвам си. 

КЪНЧО Чакай! Влез! 

СТЕФКА Като не искаш да ми отвориш, поне недей  да ме разиграваш. Какви са тези детски работи? 

КЪНЧО Не исках  да ти отворя от предпазливост. 

СТЕФКА Какво  има? 

КЪНЧО Хремав съм. Може да е свински грип. 

СТЕФКА Ох, горкичкият! Да ти направя ли чай? Имам чуден  чай от китайски билки – ако  си болен – веднага те лекува. 

КЪНЧО А ако си здрав, сигурно те разболява? 

СТЕФКА Не, ако си здрав, ставаш още по-здрав. Ела, застани на прозореца да те огрее слънцето! 

КЪНЧО А, не. Аз нямам  работа до прозореца.  

СТЕФКА Слънчевата светлина е извънредно полезна за организма. Научно е доказано, че ако  слънцето се сблъска със земята, на нея няма да остане нито един хремав човек – четох го във вестника. 

КЪНЧО Изведнъж се почувствах по-добре. Ще излизам. Ти всъщност за какво дойде? 

СТЕФКА Ами, малко е неудобно… Исках да те попитам, Кънчо, ти знаеш ли нещо за едно писмо? 

КЪНЧО Не! Нищо не знам! Какво писмо? 

СТЕФКА Ами такова, анонимно. 

КЪНЧО Само с  инициали? 

СТЕФКА Да. 

КЪНЧО Едно кратичко писмо? 

СТЕФКА Да. 

КЪНЧО Без марки? 

СТЕФКА Да! 

КЪНЧО За пръв път  чувам за него! 

СТЕФКА Аз пък  си мислех, че ти… 

КЪНЧО Какво  аз? Какво аз? Нямам нищо общо! 

СТЕФКА Добре, аз така си и знаех. Как човек като теб ще обърне внимание на човек  като мен… 

Стефка  излиза.  

КЪНЧО Това пък  какво беше? Трябва да говоря с Васил. Незабавно! 

Събка излиза на терасата си заедно с Карамфил. 

СЪБКА Не знам какво  й стана на антената. Снощи телевизорът си работеше, днес го пускам – снеговалежи. 

КАРАМФИЛ Няма нищо странно – то е от времето.  

СЪБКА Казвам ти, няма звук, няма картина. Даже Бойко  Борисов не се вижда. 

КАРАМФИЛ Нашата кака Бойка не ти ли стига? 

СЪБКА Стига  ми, даже ми идва и в повече някой път. Много е интересна, как във всичко се меси и от всичко разбира. 

КАРАМФИЛ Всеки  така си мисли, но не всеки си го признава. Я влез да видиш, оправи ли се картината. 

Събка влиза вътре, а  Карамфил остава на терасата и движи  антената. 

СЪБКА Да, така! Още! Не, не така, дай пак обратно. По-бавно! По-бавно! По-бързо! Не спирай! Момент! Малко наляво! Още малко! Да! Да! Идеално! Бойко! 

Събка излиза и сяда на един стол. 

КАРАМФИЛ Готово ли е? 

СЪБКА По-добре  от всякога. Телевизорът работи като нов. Дай една цигарка, че съм ги свършила.  

КАРАМФИЛ Оставил  съм ги долу у нас. 

СЪБКА Жалко. Няма нищо по-хубаво от една цигара след ремонт на телевизора. Я ми кажи, Карамфиле, до къде стигнахте с репетициите за турнето? 

КАРАМФИЛ Ти откъде знаеш за турнето? 

СЪБКА Стените  са тънки, чувам те как командориш бълхите. 

КАРАМФИЛ Това са просто похвати. Знаеш какви са артистите – отпуснеш ли ги, веднага  ще ти се качат на главата. А нашето изкуство е трудно. Ти как мислиш, защо има толкова малко дресьори на бълхи в наше време? 

СЪБКА Заради сапуна, топлата вода и мухозола? 

КАРАМФИЛ Не! Не е лесно да влезеш под кожата на една бълха и да я накараш  да се почувства голям изпълнител. На мен са ми предлагали да стана преподавател в Националната спортна академия. 

СЪБКА  А ти? 

КАРАМФИЛ  Аз – не! Моите актьори не са някакви  гламави спортисти. После един мой  братовчед щеше да ме урежда в НАТФИЗ.  

СЪБКА Какво? 

КАРАМФИЛ В Националната академия за театрално и филмово изкуство. Вика ми – щом можеш да направиш от една бълха артист, то със студентите ще постигнеш чудеса. Току виж се научили да играят! Ще направим революция в киното и театъра, и в каскадите, и в специалните ефекти! 

СЪБКА А ти?  

КАРАМФИЛ Аз – не! Имах договор с един цирк, после пък едни хора ме търсеха по една друга работа, брат ми ме викна да му помогна нещо – и моментът отмина. И сега съм си тук. 

СЪБКА Карамфиле, ти какво мислиш за Стефка? 

КАРАМФИЛ Коя  Стефка? Съседката ли? Не знам. Нищо не мисля. 

СЪБКА А за мене?  

КАРАМФИЛ Че аз най-хубавата си бълха съм я кръстил на тебе, Събка й викам. 

СЪБКА А какво  е това писмо, дето си го написал? 

КАРАМФИЛ Какво  писмо? 

СЪБКА Харесваш мене, а си писал на Стефка, и в  кутията си пуснал писмото. Ама тя ми го показа. 

КАРАМФИЛ Какво  писмо?! 

СЪБКА И отричаш, така ли? Ти за какъв се мислиш, че ще въртиш на пръста си и Стефка, и мене! Ти да не си Ален Делон, а?! 

КАРАМФИЛ Какво  им става на всички с тия писма. Снощи Кънчо, сега пък ти… 

СЪБКА Кънчо ли? 

КАРАМФИЛ И  той нещо страда заради някакво писмо. 

СЪБКА Кънчо значи? 

КАРАМФИЛ Същия. 

СЪБКА А ти –  не?  

КАРАМФИЛ  А  аз не – какво? 

СЪБКА Нищо. Объркала съм се. Ти нямаш ли репетиция? Хайде, довиждане.  

КАРАМФИЛ Да, ама ти какво се разбърза? 

СЪБКА Спешно трябва да си епилирам краката. Хайде. 

КАРАМФИЛ Ами… хайде. Ако пак ти се повреди нещо… знаеш къде съм.  

СЪБКА Знам, знам. Чао! 

Двамата излизат.

Във фоайето предпазливо  влиза Кънчо.  

КЪНЧО Василе! Василе! Защо не се разбрахме за някакъв  сигнал! (хвърля камъчета към прозореца, гука като гълъб, подсвирква)

Кака  Бойка влиза и  го стряска. 

КАКА БОЙКА  Добро утро, добро утро! Не се ли поздравяваме вече? 

КЪНЧО Добро  утро. 

КАКА БОЙКА  Да играем на карти до сутринта можем, а да поздравим не можем, така ли? 

КЪНЧО Моля ти се, како Бойке, кога не съм те поздравил? Не те видях, извинявай. Като се промъкваш така, как да те видя? 

КАКА БОЙКА  Ти накъде си тръгнал, на работа ли? Нещо закъсняваш тази сутрин. Коя смяна  си? 

КЪНЧО Днес си взех почивен ден, имам лична работа. Ти да си виждала нещо странно напоследък? 

КАКА БОЙКА Ти питай нещо нормално дали съм виждала. Всичко е надолу с главата! Ето сега някакви хлебарки са се появили, трябва да викам фирма да напръска. Дай 50 лева. 

КЪНЧО Какво? 

КАКА БОЙКА 50 лева за фирмата. Още днес. Не напръскаме ли веднага, хлебарките ще ни изядат и ушите. Да знаеш, аз подозирам, че от тебе са тръгнали, ти си ги пренесъл от закусвалнята. 

КЪНЧО Не е вярно! Ние отговаряме на всички изисквания. И защо цели 50 лева, с Шанел №5 ли ще ги пръскат? 

КАКА БОЙКА  Кънчо, дай 50 лева и да не се разправяме, да не ви дойде проверка, че тогава ще те видя. 

КЪНЧО Ето. Да ти приседнат дано! Някой питал ли е за мене? 

КАКА БОЙКА Море, точно за тебе питат, сватове! 

КЪНЧО Ако случайно някой ме търси, кажи, че съм заминал. Или не, по-добре кажи, че не знаеш  къде съм. Абе най-добре нищо не казвай! 

КАКА БОЙКА  Ясно. Нищо не разбрах. 

Кака  Бойка излиза. 

КЪНЧО Василе! (гука като гълъб, кука като кукувица) 

Влиза Карамфил. 

КАРАМФИЛ Тия  жени ще ме подлудят! Още не съм си изпил закуската, а те ми се качиха на главата! 

КЪНЧО Да не те срещна кака Бойка? 

КАРАМФИЛ Караконджулите да я срещнат дано, взе ми 50 кинта  за хлебарките. Да ми ги даде на мене, да ги обуча, и надбягвания мога да организирам  с хлебарки, със залози хем. Ще видиш  как ще избутаме отоплителния сезон. Ама не, намерила фирма да ги трови. Стане ли нещо с моите бълхи, ще види тя! 

КЪНЧО Твоите бълхи  са златни. Ти трябва да им направиш противогрипна  ваксина.  

КАРАМФИЛ Преди  това пък Събка ме извика да я  оправя. 

КЪНЧО Без майтап? 

КАРАМФИЛ  Антената да й оправя, че от снощи не била виждала Бойко Борисов и се затъжило момичето. Тъкмо се заприказвахме, стана дума за тебе, и тя изведнъж ме изпъди. 

КЪНЧО За мене ли? Какво за мене? 

КАРАМФИЛ Нещо за някакво писмо.  

КЪНЧО Всички знаят! Трябва да тръгвам, чао. 

Кънчо излиза, Карамфил също.

На  терасите се появяват Стефка и Събка. 

СЪБКА Той те обича! 

СТЕФКА Той  не ме обича! 

СЪБКА Обича  те, даже много те обича! 

СТЕФКА Кой? 

СЪБКА Кънчо! 

СТЕФКА А Карамфил? 

СЪБКА Ах ти, сексуална  хищница такава! Кънчо не ти ли стига? 

СТЕФКА Стига  ми. Ама той нищо не ми каза. Даже избяга от мене.  

СЪБКА Избягал  ли е?  

СТЕФКА Избяга! 

СЪБКА Къде ще избяга? Сам ще се върне, не бой се. Даде ли 50 лева? 

СТЕФКА От къде да ги взема? Кака ти Бойка от къде ги измисли тези… хлебарки ли са, бръмбари ли са… Само Карамфил ги е довлякъл от някъде. 

СЪБКА Защо пък  Карамфил? Карамфил е артист! Ама  какво ти разбира на тебе главата  от сценични изкуства! 

СТЕФКА Ти моята  глава недей да я мислиш! Себе си гледай, че май твоята глава нещо се е завъртяла! Да не тръгнеш утре и ти по панаирите, като асистентка на бълхите! 

СЪБКА Аз може и  да стана асистентка, защото имам тяло, имам чар, имам дупе!  

СТЕФКА Да, ама  Кънчо обича мене! 

СЪБКА Да, затова бяга, като те види! 

СТЕФКА Бяга, ама ще се върне! 

СЪБКА Ще се върне, ама не при тебе! 

СТЕФКА При  мене ще се върне, при тебе няма да се върне! 

СЪБКА Притрябвал ми е, с готвач да се разправям. Дано да се съберете и да ти провали всичките диети дано! 

СТЕФКА Дано ти да се събереш с Карамфил дано! 

Млъкват и се споглеждат. 

СЪБКА и СТЕФКА (заедно) Дано! 

Във фоайето идва кака Бойка и вика към  терасите. 

КАКА БОЙКА  Стига сте се джавкали, ами слезте да дадете по 50 лева! 

Събка и Стефка моментално се скриват.

Кънчо се прибира. 

КЪНЧО Събка  знае, значи и Стефка знае. Щом Стефка знае, значи и Карамфил ще разбере. Той ще каже на Васил, Васил няма да каже на Иван, ама на кого му пука за Иван? После и кака Бойка ще научи. А писмото от кого ли е? Някой от тях знае тайната ми. Аз ги храня, всеки ден нося по нещо от закусвалнята, пълнени чушки, мусака, свински уши, крем-карамел, огретен с картофи, огретен без картофи… И какво получавам? Анонимни писма получавам и нищо друго. Дойдат, наядат се и си тръгнат, а аз - пак сам.  

На  вратата се звъни. Влиза Васил.  

ВАСИЛ  Къде ходиш цял ден?  

КЪНЧО Разхождах  се и размишлявах. 

ВАСИЛ  Гледам, че си се успокоил. Снощи бая беше уплашен. Викам си – наш Кънчо  ще влезе в новините. 

КЪНЧО Как ще вляза в новините? 

ВАСИЛ  Като невинна  жертва, ето как. Ти кажи сега каква е тази работа с писмото. 

КЪНЧО Как да ти кажа… 

На  вратата се звъни. Идва кака Бойка. 

КАКА БОЙКА  Василчо, тебе търся. Събирам по 50 лева за хлебарките. 

ВАСИЛ  За болни  съм чувал да събират, за вдовици  и сираци – също може, ама за хлебарките вече ми се вижда прекалено. 

КАКА БОЙКА  Появили са се някакви нови хлебарки – мутанти. Снощи като си режех от хляба, една взе да ръмжи по мене. И очите й светеха в тъмното! Аз такива хлебарки преди не съм виждала. Не знам от къде се извъдиха. Трябва да се извика фирма да напръска. 

ВАСИЛ  По 50 лева не е ли множко? 

КАКА БОЙКА  Аз всичко правя за доброто на блока! Жертвам си съня и спокойствието! Не спя! Не ям! Не се къпя!Всяка минута посвещавам на добруването на тоя  блок! Дай 50 лева! 

КЪНЧО Ето! Давам за Васил! Само се успокой!  

Кака  Бойка взима парите и излиза. 

ВАСИЛ Ей, огън-момиче! 

КЪНЧО Жената е  слабо и беззащитно същество, от което няма спасение. 

ВАСИЛ  А ти само как се справи! Как бръкна и  извади 50 лева, хем на цяло! Откъде имаш толкова пара? 

КЪНЧО Василе, аз исках да си поговорим… 

В стаята нахълтва Иван. 

ИВАН Момчета, става нещо страшно! 

КЪНЧО Какво? 

ИВАН Не знам! Жените се караха, после се сдобриха. Спрат ли да се карат помежду си, ще се захванат с нас.  

ВАСИЛ  Много  внимание им обръщаш.  

ИВАН  А какво  да правя? Човек като се прибере вкъщи, иска спокойствие. А то – шум, крясъци, Карамфил мами на белот, постоянно се събират някакви пари… Котката се изнерви и пак започна да ми пикае в обувките. Не беше го правила от седмици. 

КЪНЧО Иване, да не са й настинали бъбреците нещо? 

ИВАН Не са! На нервна почва е, знам си аз. 

КЪНЧО Да не би кака Бойка да я е урочасала? Знаеш, тя много я харесва. 

ИВАН Мислиш ли? Кака Бойка има такива очи, че като те погледне накриво, космите на гърба ти настръхват и часовникът ти спира. 

КЪНЧО Също като класната ни едно време. И тя все така ме гледаше. 

ВАСИЛ  Помня. Хубави времена бяха. Една жена не е  ли малко строга, нещата не вървят.  

На  вратата се звъни. Влиза Карамфил с  голям букет цветя.  

ИВАН  Тъкмо  щях да питам къде се губиш. Какви са тия храсти? 

КАРАМФИЛ  Добър  вечер. Как сте? Кънчо, гледам, че още си жив? Някаква нова поща да си получавал? 

КЪНЧО Не съм, освен ако някой от вас не ми е писал. Ти например! 

КАРАМФИЛ Днес какво сте ме заяли? На пощенски гълъб ли ви приличам, че всеки за писма ме пита. 

ВАСИЛ  Бил си на разпит? 

КАРАМФИЛ  Да бе. Събка ме подхвана сутринта, на кого съм писал, защо съм писал, защо не съм писал. Стана някакво недоразумение  с нея. 

КЪНЧО За нея  ли са цветята? 

КАРАМФИЛ  За нея. Какво да я правя, ще гледам да се разберем.  

КЪНЧО Аз пък  сутринта, не знам как, ама май разревах Стефка. 

ИВАН  Аз ви казах, че тия жени не са в ред! 

КЪНЧО Ох, не бива така, под един покрив живеем. Трябва някак да ги прикоткаме, да ги успокоим.  

КАРАМФИЛ  Първо  ти сам се успокой! Вчера щеше да викаш полиция, сега се изживяваш като синя каска. Кажи, че ми е интересно, каква беше тази работа с писмото. 

КЪНЧО Не искам  да чувам вече за никакви писма! Освен ако някой от вас не иска да ми каже нещо! 

ВАСИЛ  Кънчо, какво ти става? 

КЪНЧО Аз нямам ли право на личен живот? Не мога ли да си имам тайни? 

ИВАН Не можеш  – стените са тънки, а кака Бойка  бди.  

ВАСИЛ  Добре. Хайде, Кънчо, кажи си. 

Във фоайето излиза кака Бойка и вика. 

КАКА БОЙКА  Помощ! Помощ! 

Всички  се втурват по стълбите и отстрани. 

ВАСИЛ  Какво  става? 

КАКА БОЙКА  Полази ме! Една ме полази! 

КЪНЧО Виждам я! (плясва кака Бойка по дупето, за да събори хлебарката) 

КАКА БОЙКА  Простак! Мерси! 

КЪНЧО Пак заповядай! 

ИВАН Виждам я! Побягна натам! 

Карамфил  започва да удря по пода с букета. 

КЪНЧО Ти нали беше любител на буболечките, какво правиш? 

КАРАМФИЛ Какво  е това добиче?! Това не може да е  хлебарка! 

КАКА БОЙКА  Нали! 

ВАСИЛ  Добре  ли си, како Бойче? 

КАКА БОЙКА  Каква кака съм ти аз? Ти си ми батко! 

ВАСИЛ Чудна  кака си ти! 

КАКА БОЙКА  Их пък и ти, Василе! 

ИВАН  Не, аз наистина такъв звяр не съм виждал друг път. Какво стана с фирмата, дето щеше да пръска с отрова? 

КАКА БОЙКА  Ще се обадя утре! 

ИВАН Какво  ще правим до утре? Някой от тия гадове може да ми разкъса котката! 

КЪНЧО Хайде  да се качим вкъщи и да се успокоим. Няма да стоим цяла вечер тук. 

ВАСИЛ Како Бойче, заповядай с нас. 

Качват  се в стаята, внасят още някой стол. Във фоайето последен остава Карамфил, вади мобилен телефон и се обажда. 

КАРАМФИЛ Братче, аз съм. Какво, търсил ли си ме? Не знам. Слушай, спешно трябва да дойдеш. Качвай се на едно такси и идвай на „Магда Петканова” 1. А, знаеш ли адреса? Като дойдеш. После ще говорим, сега само ела. 

Карамфил  затваря телефона и се качва в стаята при другите. 

ИВАН  Направо  се потрисам, като си помисля за онзи лешояд.  

КАКА БОЙКА  Е, Карамфилчо, гледам, че работата е потръгнала. 

КАРАМФИЛ  Тя работата си върви, край няма.  

КАКА БОЙКА  Аз за любовните работи казвам. Помогнах ли, а? 

КАРАМФИЛ За какво да си помогнала, како? 

КАКА БОЙКА  Ами за Стефка. Тези цветя не са ли за нея? Аз нали съм си Венера, събирам влюбените гълъбчета. 

КЪНЧО За моята  Стефка ли става дума? 

КАКА БОЙКА  Ама и ти ли си имаш Стефка? Ние  познаваме ли я? 

КЪНЧО Карамфиле, какво имаш ти със Стефка? 

КАРАМФИЛ Каква  Стефка, при наличието на Събка? 

КАКА БОЙКА  Каква Събка? Аз не съм го планирала така. 

КЪНЧО Сами ще се оправим. Дай малко цветя! 

Карамфил  разделя букета на две и дава половината цветя на Кънчо. 

КАРАМФИЛ Събке! 

КЪНЧО Стефке!  

Двете излизат на терасите си. 

СЪБКА Да, моля? 

СЪБКА Кой вика? 

КАРАМФИЛ  Аз! 

КЪНЧО И аз! 

СЪБКА За какво  ни викате? 

КАРАМФИЛ  Ще ви каним на панаир. Елате с нас  на панаира в Любенова махала! 

СТЕФКА А, в  това село… не щем. 

КЪНЧО Ела, ела, ще гледаме представлението на Карамфил.  

КАРАМФИЛ Ще посветя на вас двете най-новия  си номер – петорно салто напред, и то със затворени очи! 

СТЕФКА Ама  ти ли ще го направиш, или някоя от бълхите? 

СЪБКА Стига, Стефке! Ще се обиди и ще се откаже. Ние решихме да дойдем. 

КАРАМФИЛ  Браво! 

Докато  трае тази балконска  сцена, кака Бойка, Васил  и Иван гледат с интерес.  

КАКА БОЙКА  Добре, че бях аз, да напиша едно писмо  и да завъртя колелото на историята. 

ВАСИЛ Ама как, ти ли го написа?  

КАКА БОЙКА  Аз, за всичко аз трябва да мисля в  този блок. И накрая какво – прибирай се, Бойке, сам-сама в апартамента. Ако пак излезе някоя буболечка, не знам какво ще правя. 

ВАСИЛ  Да дойда  да те изпратя, ако искаш? 

КАКА БОЙКА Ама само до вратата ли? 

ВАСИЛ Естествено, че не само до вратата… с твое позволение. 

Влиза доцент Трендафилов. 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ  Братче, какво има? Получи ли писмото ми? 

КАРАМФИЛ Ти веднага дойде! Тук имаме един проблем. 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ  Не ми казвай! Появили са се бръмбари! 

КЪНЧО Писмо, бръмбари? Писмото от вас ли беше? 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ  Да, аз го написах. Длъжен бях да предупредя! 

КЪНЧО Защо бяха нужни тия заплахи? Я ми кажи, на кого преча с моите 700 лева? На кого бръкнах в очите, а? 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ  Не разбирам за какво говорите! 

ИВАН  Нито пък  аз! 

КАКА БОЙКА  Дори и аз нещо не разбрах този път.  

ВАСИЛ  Хайде, казвай. Виждам аз, че нещо ти тежи. 

КЪНЧО Момчета… и дами. Така се случи, че аз, така да се каже, спечелих от държавната лотария. Цели 700 лева. Спечелих! 

ИВАН Еее, сега ще падне ядене и пиене! 

КАРАМФИЛ  Ще черпиш! 

КЪНЧО Ето затова не ви казах. Исках малко да им се порадвам, ей така, да си ги имам няколко дни само за мене си. Как се разчу, тъй и не разбрах. Че и заплашително писмо да получа… 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ  Аз идвах тук и оставих писмо  за Карамфил. Стана авария у нас, в гаража, където ми е лабораторията. Изпуснах едни редки бръмбари и исках да дойде да ми помогне, да си ги събера.  

КАКА БОЙКА  Значи ти си ги пренесъл и в моя  блок! Още като те видях, разбрах, че ще си имам ядове с тебе! 

ДОЦЕНТ ТРЕНДАФИЛОВ  Без паника, моля! Оказа се, че бръмбарите не са отровни. Намерих и примамка, ще си ги събера като охлюви. Един колега ме увери, че наистина са като охлювите – не само безопасни, но и забележително вкусни! 

КАРАМФИЛ  Е, значи мезето е от мен и от брат ми. А ти ще почерпиш, нали знаеш? 

КЪНЧО Как няма да почерпя? Кога не съм черпил? 

СЪБКА Тогава защо не се качите за малко при нас, да се разберем за панаира? 

КАРАМФИЛ  Може да се позабавим, не ни чакайте! 

КАКА БОЙКА  Василе, тя работата стана ясна, но ти, ако искаш, пак може да ме изпратиш. 

ВАСИЛ Разбира  се! 

Кънчо отива при Стефка, Карамфил при Събка, кака Бойка и Васил отиват встрани в края на фоайето и трите двойки застават като за снимка. Доцент Трендафилов и Иван сядат до масата в стаята на Кънчо. 

ИВАН  Значи  вие сте биолог? Ако имате време, бих могъл да ви разкажа удивителни неща за моята котка! 
 
 
 

КРАЙ


Добави към любими (548) | видяно: 2387

  няма коментар

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved

 
Следващ >
Коментарите (последните на мегдана)
Върви по дяволите, Принце!...
Щом ти се дава да си важна, не бива тъй да се отвръщаш. Вирни' нослето, драга ...
16/01/16 20:15 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
'Бе Тошко, к'во си се оклюмал? Я ставай и се изправи ! Така - небрежно, неприн...
15/01/16 23:49 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
Мечтая си и аз така на слънчице да се препичам, да доживея старостта и бръчките...
14/03/15 20:37 ОЩЕ...
от Раца

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

НОВОГОДИШЕН СМС (2015)
Тоя Петрарка няма оправяне. Прочел един прекрасен стих : Меко и топло. Следобе...
02/01/15 23:26 ОЩЕ...
от Дикенса

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/24/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD...
29/12/14 22:19 ОЩЕ...
от tester

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8...
29/12/14 22:17 ОЩЕ...
от tester

Какво направих?...
... Ех, Раца, аз благодаря за думите, които рече. Денят, така е, изгоря – ...
21/12/14 11:05 ОЩЕ...
от Тодор Толев

Какво направих?...
Какво направи! То е толкоз много! Търкаляйки се с дните си нататък, към тебе в...
20/12/14 22:18 ОЩЕ...
от Раца

  : Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :

Римувани SMSи

www.dragolov.net | иван груев