Автор Бойко Ламбовски
|
вторник, 31 декември 2002 |
Любопитни деца. Боязлива жена. Млад човек с апарат. Десет метра решетка. Десет метра стена. Тишина. И Родения в клетка.
С апатични очи той поглежда през мен. Във очите му казвам: - Ти си живо-умрял. Ти си мъртво-роден. Ти миришеш на пикоч и жал.
После идва пазачът. Носи дневната дажба. Носи кофа с месо. Хвърля както на куче. И Родения в клетка спокойно изяжда своя къс. Утре пак ще получи.
Само нощем е друго. Нощем тихото, птиците раждат лоша догадка. Нощем глухо въздиша железното здание. Нощем вижда лъвът. Зли и диви зеници тъмнината дерат. И изгрява могъщо ридание.
Сякаш рухвам тогава: - Лъве, лъве, почакай! Няма клетки-савани! Братко лъве, напразно е твоето взиране! Виж - единствен палач и приятел е мракът! Умри през нощта! И победно реви на умиране.
1978 --- Добави към любими (210) | видяно: 1828
Only registered users can write comments. Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6 AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com All right reserved |