Новите конквистадори(1) или намерената идентичност (предговор към поемата "Герои вдъхновени " от Митко Петров) Препрочитам епоса на Митко Петров "Герои вдъхновени " в опит да сваля още един пласт от прецизния детайл, с който поетът е покрил картината, за да надникна зад завесата от подвеждащи аналогии.
Уводът сякаш е перефраза на ранният Диамандиев от творбата му "Нашият Нико" (1985г.): Разсеяно разглеждам интериора, разхвърляните чаши и боклук и мисля си за теб и много други хора, които сякаш ей така, напук, не искат да протегнат пипала нагоре !
Сякаш "нашите герои уморени" са реликти(2) от епохата на презрелия социализъм, недокоснати от политическите и социални промени, фиксирани в кафене с тягостното име "Дупката", пасивни наблюдатели на света. Пунктуалното обявяване на адреса на заведението засилва усещането за изолиция и обреченост. Гротескно звучи определението "сговорна дружина" - читателят озадачен си задава въпроса: Сговорна в какво - в безделието или в отчаянието ? Лекият и елегантен стих неусетно води в най-тъмната точка от поемата - образът на махленския философ-математик, ловък и ретрограден манипулатор, формалист и естетичен цензор на групата. Антихуманността шокира дори любителите на Кафка. Следва разтърсващ контраст - поетът рисува портрет на Фара - първопроходец и непоправим оптимист, творец и пътешественик, пълен антипод на математика - интелектуален агресор. Това е повратният пункт в творбата. Сякаш огрени от божествена светлина пред нас изникват образите на цяла плеяда съвременни герои - Фара, Мишо, Серго, Милена, Генка, Ваньо и Господинът от Пекин. Те са толкова различни (тук поета достига върхове в боравенето с детайла) в своите страсти и увлечения, че при пръв прочит може да пропуснем същественото: Те са новите конквистадори - пътищата им покриват три континента, но те не са като Кортес(3) или Ахил(4) разрушатели на градове, неразбрали културата, която достигат. Героите на Петров отиват за да разберат и да се завърнат. Граждани на глобалният свят, те не търсят идентичността си в него, защото я имат в "Дупката", в спокойните вечери край масата, когато са заедно, когато нищо не се случва освен разговорът в проза или стихове, отвеждащ мисълта далече във времето и пространството, където не може да стигне и най-смелият завоевател. Апориите(5) са снети, няма трагизъм, нито драма, картината става пасторална. Препрочитам епоса на Митко Петров "Герои вдъхновени" в опит да разбера защо авторът създава този калейдоскоп от ярки, но безинтересни от гледна точка на литературния феномен образи, и откривам отговора: Защото това са неговите приятели ! Г. Георгиев - Скелета (1) конквистадор - завоевател (исп.) (2) реликт - изкопаем остатък (3) Ернандо Кортес - испански благордник - авантюрист, предводител на отряда, превзел и разрушил през 1521г. град Тенотчитлан - столица на империята на ацтеките. (4) Ахил - митичен гръцки герой от епоса "Илиада" на Омир, един от разрушителите на Троя. (5) апория - логически парадокс, противоречиво твърдение (гр.). (Скелета) reset: 802 Hits Добави към любими (247) | видяно: 2902
Only registered users can write comments. Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6 AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com All right reserved |