Търсене:
  Начало arrow ДРУГИ ТЕКСТОВЕ arrow ПРЕДГОВОРИ arrow Границите на поезията
четвъртък, 12 декември 2019 
: Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :
 
КАЛЕНДАР-КЛАСАЦИЯ
НАЙ-ЛЮБИМИ
НАЙ-ЛЮБИМИ и НОВИ
ЯНУАРИ, 2015 г.
ВСИЧКИ SMS-и
ДРУГИ ТЕКСТОВЕ
АВТОРИ
КОМЕНТАТОРИ
ТЕМИ
КОНТАКТИ & ЧЗВ
РЕДАКЦИОННИ
 
КОЛЕДНА ИГРА 2009
СВЪРЗАНИ НЕЩА


РЕКЛАМА

NO!FM

това е радио

КЪСМЕТЧЕ
Я кликни!

Границите на поезията Печат имейл
Автор Г. Георгиев - Скелета   
сряда, 31 декември 2003
     
    (предговор към поемата на Михаил Цветански "Реквием за едно прасе ")
   

    Когато почитателите на Михаил Цветански за пръв път чуха поемата "Реквием(1) за едно прасе " по време на Коледните и Новогодишни тържества в края на 2003г., много от тях предположиха, че тя скоро ще намери място в учебниците и читанките. Аз им възразих. Въздействието на творбата над незрели индивиди - деца, еколози, начални учителки и сродни групи има характера на психологически срив, те плачат и отказват консумация на месни продукти в продължение на месеци.    
    Авторът, един от създателите на баналния реализъм, разказва обикновена, битова история, но за разлика от традиционните историци поетът избира гледната точка на жертвата - невинното младо прасе, чакащо срещата с неизвестното.
    
    Тоя кратък анализ не може да обсъди всички чисто литературни достойнства на творбата - яркият динамизъм, изострената изразност на детайла и параленото изобразяване, осигуряващи въздействие върху читателя, за което не намирам сравнения.
    
    Няколко стиха са достатъчни да покажат силата на перото на Цветански:

    Разсъмна се. Прииждаше мъглата,
    ножове звъннаха в стоманен звук.
    "Аз пак съм тук, аз пак съм тук"
    - повтаряше прасето изпотено...

    
    Едва ли има друго произведение в световната литература, което толкова ярко да свързва надеждата и страха, чувства дълбоко присъщи на всяко мислещо същество.
    
    Спокойната, празнична увереност на колачите е зловещ декор пред който тревожното усещане на прасето преминава през ужаса на очакването до пълното примирение.
    
    Едва ли Михаил Цветански е запознат с последните изследвания на индивидуалното съзнание при висшите гръбначни(2). Не е и нужно. Големите поети и философи са тези, които достигат до истини, отнели на науката векове, понягока хилядолетия.
    
    Цветански вкарва читателя в морална дилема, предлагайки му дискусия на една заповед, станала неотменна норма във всички световни религии: "Не убивай!".
    
    "Кого - само хора или и други животни ?" - това е важно уточнение, обсъждано и преди от аскетичните секти, достигнали до нетрадиционни нива на ненасилие и вегетариански практики.
    
    "Кой носи моралната тежест на убийството ?" - ненатрапливо поетът ни оставя да разсъждаваме за вината - на колачите, на всички нас, консуматорите на месото на жертвите, и на медиите, които ежечасно ни заливат с реклами на кренвирши от месо, мълчаливо отбягвайки една дребна подробност - убийството.
    
    Всъщност Михаил Цветански не предлага решения и етични норми - най-дълбокият план на творбата е осъзнаването на парадоксалната природа на реалния свят и нашата невъзможност да съвместим агресията и състраданието, нашата обреченост да се движим около тънката и неуловима разделителна линия между доброто и злото.
    
    Гениалните прозрения на автора достигат отвъд границите на поезията и навлизат в сфера, която обикновено определяме като метафизика(3). Те дълго ще ни тревожат и предизвикват.
    
    Може би поемата "Реквием за едно прасе" няма да влезе в учебниците и читанките. Тя ще остане за верните читатели на издателство "SMS Трибуна", за тези, които разбират че светът не може да се вкара в думи, само може да се изобрази и смисъла на съществуването е в пътешествието из тия изображения, те са единствените ни знаци на пътя към мъдростта и смирението.
        


Г. Георгиев - Скелета



(1) реквием - ???

(2) виж "Планиране на действията и осъзнаване на смъртта при социалните животни, използващи протоезикова комуникация" Непубликувана лекция на Г. Георгиев (Скелета) пред Обществото на ортодоксалните неодарвинисти, март 2004г., Стара Загора.

(3) метафизика - ???

 

(Скелета)  

 


Добави към любими (200) | видяно: 2661

  няма коментар

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved

 
< Предишен   Следващ >
Коментарите (последните на мегдана)
Върви по дяволите, Принце!...
Щом ти се дава да си важна, не бива тъй да се отвръщаш. Вирни' нослето, драга ...
16/01/16 20:15 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
'Бе Тошко, к'во си се оклюмал? Я ставай и се изправи ! Така - небрежно, неприн...
15/01/16 23:49 ОЩЕ...
от kapi

пенсионер …
Мечтая си и аз така на слънчице да се препичам, да доживея старостта и бръчките...
14/03/15 20:37 ОЩЕ...
от Раца

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

Студен е паркът...
По добре за Марии Иване..., по- добре... Тъй де,..а и ти от една страна казваш...
21/01/15 21:51 ОЩЕ...
от Дикенса

НОВОГОДИШЕН СМС (2015)
Тоя Петрарка няма оправяне. Прочел един прекрасен стих : Меко и топло. Следобе...
02/01/15 23:26 ОЩЕ...
от Дикенса

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/24/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD...
29/12/14 22:19 ОЩЕ...
от tester

ttolev.wordpress.com
[URL=http://ttolev.wordpress.com/2014/12/28/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8...
29/12/14 22:17 ОЩЕ...
от tester

Какво направих?...
... Ех, Раца, аз благодаря за думите, които рече. Денят, така е, изгоря – ...
21/12/14 11:05 ОЩЕ...
от Тодор Толев

Какво направих?...
Какво направи! То е толкоз много! Търкаляйки се с дните си нататък, към тебе в...
20/12/14 22:18 ОЩЕ...
от Раца

  : Начало :: ИЗБРАНИ SMS-и :: ПОЕМИ и др. :

Римувани SMSи

www.dragolov.net | иван груев