(предговор към поемата на Михаил Цветански "Реквием за едно прасе ")
Когато почитателите на Михаил Цветански за пръв път чуха поемата "Реквием(1) за едно прасе " по време на Коледните и Новогодишни тържества в края на 2003г., много от тях предположиха, че тя скоро ще намери място в учебниците и читанките. Аз им възразих. Въздействието на творбата над незрели индивиди - деца, еколози, начални учителки и сродни групи има характера на психологически срив, те плачат и отказват консумация на месни продукти в продължение на месеци.
Авторът, един от създателите на баналния реализъм, разказва обикновена, битова история, но за разлика от традиционните историци поетът избира гледната точка на жертвата - невинното младо прасе, чакащо срещата с неизвестното.
Тоя кратък анализ не може да обсъди всички чисто литературни достойнства на творбата - яркият динамизъм, изострената изразност на детайла и параленото изобразяване, осигуряващи въздействие върху читателя, за което не намирам сравнения.
Няколко стиха са достатъчни да покажат силата на перото на Цветански:
Разсъмна се. Прииждаше мъглата,
ножове звъннаха в стоманен звук.
"Аз пак съм тук, аз пак съм тук"
- повтаряше прасето изпотено...
Едва ли има друго произведение в световната литература, което толкова ярко да свързва надеждата и страха, чувства дълбоко присъщи на всяко мислещо същество.
Спокойната, празнична увереност на колачите е зловещ декор пред който тревожното усещане на прасето преминава през ужаса на очакването до пълното примирение.
Едва ли Михаил Цветански е запознат с последните изследвания на индивидуалното съзнание при висшите гръбначни(2). Не е и нужно. Големите поети и философи са тези, които достигат до истини, отнели на науката векове, понягока хилядолетия.
Цветански вкарва читателя в морална дилема, предлагайки му дискусия на една заповед, станала неотменна норма във всички световни религии: "Не убивай!".
"Кого - само хора или и други животни ?" - това е важно уточнение, обсъждано и преди от аскетичните секти, достигнали до нетрадиционни нива на ненасилие и вегетариански практики.
"Кой носи моралната тежест на убийството ?" - ненатрапливо поетът ни оставя да разсъждаваме за вината - на колачите, на всички нас, консуматорите на месото на жертвите, и на медиите, които ежечасно ни заливат с реклами на кренвирши от месо, мълчаливо отбягвайки една дребна подробност - убийството.
Всъщност Михаил Цветански не предлага решения и етични норми - най-дълбокият план на творбата е осъзнаването на парадоксалната природа на реалния свят и нашата невъзможност да съвместим агресията и състраданието, нашата обреченост да се движим около тънката и неуловима разделителна линия между доброто и злото.
Гениалните прозрения на автора достигат отвъд границите на поезията и навлизат в сфера, която обикновено определяме като метафизика(3). Те дълго ще ни тревожат и предизвикват.
Може би поемата "Реквием за едно прасе" няма да влезе в учебниците и читанките. Тя ще остане за верните читатели на издателство "SMS Трибуна", за тези, които разбират че светът не може да се вкара в думи, само може да се изобрази и смисъла на съществуването е в пътешествието из тия изображения, те са единствените ни знаци на пътя към мъдростта и смирението.
Г. Георгиев - Скелета
(1) реквием - ???
(2) виж "Планиране на действията и осъзнаване на смъртта при социалните животни, използващи протоезикова комуникация" Непубликувана лекция на Г. Георгиев (Скелета) пред Обществото на ортодоксалните неодарвинисти, март 2004г., Стара Загора.
(3) метафизика - ???
(Скелета)
 Добави към любими (200) | видяно: 2661
Only registered users can write comments.
Please login or register. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved |
Начало 
няма коментар